Гледам снимките от протеста вчера проведен под мотото "от Орлов мост до Плиска" и се хващам, че много ми приличат на едни други снимки - на големият син протест от 1990 година. Онзи, синият протест се превърна в символ на българската демокрация, или по-скоро в символ на мечтата за демокрация в България. Тази мечта, която до голяма степен беше "попарена" на изборите през есента на същата година, когато беше избрано правителството на Андрей Луканов. Какъв беше резултатът от този шедьовър на комунистическото управление, мисля е ясно на всички - още лекуваме последиците от някои особено "удачни" хрумвания на въпросният кабинет.
Политиците тогава продадоха идеята за свобода и демокрация и затова днес сме точно там, откъдето започнахме преди 23 години - управляват ни ако не същите хора, то децата им. По площадите скачаме ако не ние, то нашите деца. Е докога? Трябва ли, да дочакаме внуци и правнуци да протестират под същото мото?