Свобода или страх

Наричаме държавата си мащеха, но всъщност се опитваме да оправдаем действията или бездействието си. Захвърлили сме родината си болна и немощна, мразена и отритната, похулвана и осмивана. Предали сме я в робство и отказваме да извоюваме свободата ú. Ние не сме борци за свобода, а родоотстъпници. Силно ли е казано? Не е истина?!

Нима хората и силите зад тях, които управляват страната ни през последните 69 години са по-страшни от османския башибозук, от византийското подмолно лицемерие и от римските легиони? Нима могат да убиват повече от черната чума и смъртоносната холера? Кой син или дъщеря ще изостави майка си и ще наблюдава безучастно как разбойници се гаврят с нея?

Е, ние всички гледаме кръвта по полите ú и я наричаме мащеха! Защото не ни е раздала захарни петлета когато ни се е приискало! Държим се като жалки скопци в султанския харем. Крием се зад гърбовете на другите за да не ни погледне някой в очите. Защото там ще види страх!

Страхът е егоистичен и именно той поддържа статуквото. А какво е то?

Най-нещастна нация;
Най-бедна държава в ЕС;
Най-болни хора;
Най-затъпяващи младежи;
Най-неграмотно население;
Най-бързо стопяваща се нация.

Данните от тези класации сме слушали толкова много пъти през последните години. Но не сме ги чули. Ако перефразираме Сталин, нещастието на един човек, болестта на един човек, неграмотността на един човек е трагедия, нещастието, болестта и неграмотността на милиони е статистика. Вече приемаме цифрите с безразличие, с повдигане на раменете, с жест на безсилие. А само един от тези факти би трябвало да ни взриви, защото говори за национална катастрофа. Но дори това определение не може да ни събуди. Звучи като клише! Разбираме ли за какво става дума?
При завземането на държавата ни от османските орди било избито между 1/3 и 2/3 от населението или около 1 000 000 души. През следващите 5 века били избити още около 300 000 души.

През Балканската война България загубила 87 000 свои деца, от тях 14 000 убити, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и 3 000 безследно изчезнали.

През Междусъюзническата война жертвите били 89 000 души. Въпреки изтощителните войни, по време на започналата веднага след тях Първа световна война, България губи 100 000 убити и 160 000 ранени.

През Втората световна война загубите възлизат на 40 450 души, от които 8 337 убити, 22 958 ранени, 9 155 безследно изчезнали.

За 45 години комунистическо управление, жертвите са над 300 000 души.

Общо от турското робство до 10 ноември 1989 година жертвите са 2 076 450 души – за 6 века.

Само за последните 23 години България е загубила около 3 000 000 от своите деца.

Това ни дава правото до обявим, че сме във война и да поискаме извънредно положение. Никога, през цялата ú хилядолетна история, държавата ни не е била така безскруполно унищожавана, разграбвана и поругавана!

Дойде времето да престанем да питаме: „А тя какво ми дава?“ и да я освободим от унизителния плен, в който сме я изоставили. А след това да имаме търпението и да я излекуваме от дълбоките ú рани. Кой от нас мисли за България в сърцето си „О, майко моя! Родино мила“!? Кой изпитва трепет от докосването на трибагреника, кой се просълзява от химна на България? Кой се разтърсва от плач за страната, застанал на колене пред Божия трон?

Превърнали сме се в държава на омразата и разделението. Богати срещу бедни; граждани срещу селяни; градове срещу села; червени срещу сини; стари срещу млади; грамотни срещу неграмотни; викащи срещу мълчащи. Дом, разделен помежду си, се срива! Колкото сме по-разделени и мразещи се, толкова сме по-лесна плячка за лешоядите, кръжащи над изнемощялата ни страна. Мразим се, защото не се познаваме, не си говорим, не споделяме, не си помагаме. Защото ние се държим като доведени и осиновени деца, а не като родни братя и сестри. И това не е ново. Тогава защо се оставяме на кукловодите да режисират чувствата и мислите ни?

Какво ни разделя?

Бъдещето на децата ни ли?
Немощта на образователната система ли?
Рухналото здравеопазване ли?
Липсата на законност, ред, сигурност и справедливост ли?
Гаврата с възрастните хора ли?
Отровата в храната ни ли?
Питонът на олигархията, който ни е стегнал в смъртоносните си обръчи ли?

Всички ние сме от една и съща страна. Всички сме деца на една и съща майка, всички сме българи, независимо от кой етнос, географско място и политическа окраска сме.

Страхът поражда омраза. Свободата ражда любов!

Време е да станем народ-армия. С едната ръка да градим, а с другата да пазим страната си! Време е да издигнем порутените си стени и да застанем на стража на кулите им! И нека врати към държавата ни бъдат нашите триумфални арки!

Нека България да стане дом за нашите деца! Това зависи от нас.

Не утре.

Сега!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.