Обаче първоначалната ни вяра в техните възможности, които са продукт както на познания, така и на морални устои, бързо премина в неодобрение и неприязън, достигащи до пълно отрицание и омраза. Ние си мислихме, че тяхното безсрамие - преминало в разврат; любов към лукса и разкоша - преминали в алчност и жестокост, са продукт на нетипичната среда за тях; че тези таралежови игли с времето ще отпаднат и политиците ни ще придобият човекопоносим образ. Уви! Не можахме да разберем, че отвратителните им характери не се дължат на тяхната неопитност, а на онаследените им пороци, типични за "елитарния" им произход.
Очакванията на всеки нов член на самообявилите се за "елит" и станали такъв, благодарение на политическата система, основана от плебеите с по-особен статут, са не само в даден момент да може да пробие тълпата от чакащи, събрани на стадиона за миропомазване, но и да бъдае посочен и избран на най-важниите политически постове в държавата.
Това надлъгване със самите себе си и с времето е от началото на миналия век, когато бяха посети отровните семена на лъженауката за всемирното равенство и благоденствие, наречена комунизъм.
И тъй като активният комунист трябва активно да отстоява нещо, което няма практически дълготрайно приложение, на него не му остава нищо друго, освен да трупа богатства и омраза към собствения си плебейски произход, спомените за който не му дават мира, даже и в съня му.
Добрият комунист от време на време претворява в политиката си съчувствие към бедността, от която е произлязъл. Това "съчувствие" и "загриженост" му придава измамнически човешки облик, но за сметка на това популярността му расте, увличайки измамените маси след себе си, наречени "партийни привърженици". Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.