А в Парламента всичко продължава по план-график. Там вътре се решават „важните въпроси на Бълария“. Или може би ВАЖНИТЕ ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО – как ще си платят предизборните кампании, с кои техни си фирми да сключат договори, за да продължат да „играят“, дори и да си подадат оставката, как да вземат някой лев, че да не останат „на сухо“, когато дойде времето да си тръгнат и пр., и пр.
А отвън млади хора се борят срещу многобройните така наречени робокопи, които неистово се стремят да възвърнат обществения ред (поне така твърдяха). Разбира се, това им е работата, но трябва ли с лошо, това ли е начинът – да дърпат и влачат, да бутат, да блъскат народа? Но така трябва „след като орган на реда ти казва да се отдръпнеш, а ти не го правиш“ (перефраза на жандармерист).
И въпреки всичките атаки и опити за спиране на парламентаристите да напуснат работното си място...все пак не стана. Лъскавите депутатски коли изхвърчаха с бясна скорост като мишки от протеста, пазени от многолюдната си армия. Но дали ще могат вечно да се измъкват така? Все някой хубав ден ще дойде моментът, в който войската им няма може да удържи на напъна. В този ден хората ще са в пъти повече от тях. Това ще е денят, в който едно от най-мразените правителства ще си тръгне с подвити опашки и изподрани муцуни. Защото това идва! На хората им писна, на всички нас ни дотегна да ни правят на клоуни, да ни дават неизпълними обещания, да ни залъгват с неща, от които само ТЕ печеля. Тогава "пиянстовото на един народ" ще е реално, истинско, неудържимо, велико!
Но и това ще стане, когато му дойде времето, както казваше царя! А времето идва, чука на вратата! Чук-чук! Няма време!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.