Големият? Общонационален? Протест?

Поне до 14:00 протестът никак не беше успешен.
За общонационален и решителен няма какво да се говори. КНСБ и Ранобудните късогледо се бяха разграничили помежду си още преди дни. Така че към 11:00 пред Парламента се бяха събрали примерно хиляда и няколкостотин души, което само по себе си не е лошо, защото през лятото не можеше и да се мисли за дневен протест в работен ден. Добрата новина обаче свършва тук. Протестиращите граждани можеха (и щяха) да бъдат повече, ако Ранобудните не им бяха пратили колебливи сигнали: първо, поредното разграничаване от по-смелите действия на част от протестиращите и второ, затварянето на окупацията само в Аулата изглеждат на практика като отстъпление.  

Естествено, има и друга страна. Всички казват: "В студентите ни е последната надежда" и седят със скръстени ръце. Хората не искат да схванат, че не може да се разчита на някого другиго - та дори и това да са чистите и свети студенти. Не го казвам с ирония: дори студентските действия да са изключително добри, протестната вълна на обикновените българи просто трябва да бъде много, много по-сериозна. Има нещо безкрайно жалко в това да хвалиш или да ругаеш, а сам да не правиш нищо в реална подкрепа на хвалените и руганите.

Към 12:00 дойде шествието на КНСБ, в което наистина учстваха няколко хиляди души (включително няколкостотин притеснени цигани, за които не ми се вярва да са синдикални членове). Обикновените протестиращи и студентите освободиха временно площада пред Парламента. Синдикалистите държаха речи за своите искания (за паница леща - нали правителството взима заеми, които всички ще връщаме, та синдикатите поне се опитват да изкярят по някой лев за заплати преди заетите средства да потънат дявол знае в чии Станишеви джобове. И после правителството ще си отдъхне). Шествието пошумя, поговори, остави след себе си куп лилави пликчета и се изнесе.

Обикновените протестиращи се върнаха на площада и Ранобудните проведоха нещо като театрално представление: "престрелка" с картонени пистолети. За съжаление дълбокият символизъм на проявата остана неясна за публиката, която гледаше объркано и започна да се разотива.

Накъсо - полицията напразно беше докарана и разставена в безобразно огромни количества из незаконния периметър по всички пресечки на Дондуков, Раковски, Московска и Оборище. Най-вероятно протестиращите ще се разпилеят за блокиране на далечни кръстовища, което е по-скоро приемливо за полицията. Естествено, виковете: "Не на насилието!" още повече свалят градуса и правят изригването на гражданската енергия малко вероятно. А това изригване е най-обикновена необходимост.

Тази вялост на днешния 20 ноември можеше да се очаква. Тя не е повод за отчаяние, а за замисляне и действия.
Студентите имат шанса да върнат доверието към себе си и да повдигнат духа си, ако подновят цялостната окупация на Ректората и заменят разграничаванията с насърчения, а пърформансите - с реални действия по улиците на града.
Обикновените протестиращи просто пък трябва да бъдат на площада непрекъснато. Няма място, нито време за оправдания и половинчатост. Новият законопроект за правомощията на МВР, псевдонационалистическите изстъпления и предстоящите заробващи заеми изискват мощни граждански действия.

Паветата трябва да полетят. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.