До Браила и обратно ....по- точно само обратно

Пътуваме през нощта с влак. От гарата в Букурещ криво-ляво на някакъв английски ни обясняват, че ако искаме запазени места за спалния вагон на международния влак , трябва да си ги купим в самия спален вагон- руския / ???!!! /

Така да е. Влизаме във вагона. Обясняваме ситуацията на шафнерите- две изрусени бабушки. Те кимат утвърдително, тичат до началник влака / румънец/ и пристигат с необходимата информация- 30 евро за тримата. ОК. Влизаме. Настаняваме се . Идват лелките: по 30 евро на човек. Ха сега де! Може пък да има промяна на цените. Плащаме. Вземат билетите за справка. Пием по един руски чай.

Хубавиците се връщат с билетите. Питам за документ за запазените места. Отговарят, че не могат да издадат такъв. Ама могат да вземат по 30 евро на човек, така ли?! - поглеждам ги с най-злорадата си усмивка. Споглеждат се.-Ама не можели. Тогава ние се отказваме от спалния вагон. Тичат пак до началник влака. Той идва ядосан и връща част от парите ,които вече е взел като рушвет. Руснаци и румънци вкиснато ни връщат парите и билетите. Местим се в първа класа, но дали ще се спи?

Идва редовият кондуктор и малко гузно , на румъно- български се извинява- руснаците били големите бандити , а те румънците- по- малките.

След няколко минути сепнато осъзнавам - това вече съм го преживявала, но е отдавна забравено. Социализъм!

И си спомням как преди 1989- та, за да ти намерят маса в ресторанта- даваш; за да се настаниш в хотела- даваш; за да получиш запазено място във влака , въпреки билета със запазено място ,които имаш - пак даваш; за да успееш да купиш качествена стока от който и да е магазин- даваш; за да.....даваш; за да ......даваш.

Доброто старо време! Но съм го забравила. Човек лесно свиква с хубавото и нормалното. И забравя.
Ако и вие забравяте или сте от тези, които изпитват носталгия по преди 89-та, идете до съседите. Руският чай е полезен. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.