...ееее...секси лейди

За” Тоталния хит-еднодневка” са необходими две неща – неизвестен изпълнител и набиваща се в главата мелодия. Освен тези задължителни условия, в случая имаме още няколко фактора, които няма как да не напряват „Тотален хит-еднодневка” от „еее секси лейди”. Имаме неизвестен кореец, който пее на абсолютно неразбираемия корейски(предните "тотални хитове-еднодневки" бяха на румънски), има три лесно набиваще се в главата мотива(от всеки един от тях може да се пръкне тотален хит), неизвестен дебеличък кореец. И, според мен най-важното-парчето е направено като пародия на хит. Демек пичът е подходил с чувство за хумор.

Ако се върнем назад в годините, ще видим, че „Тотални хитове еднодневки” бяха – освен споменатия румънски, „а се ре хе”(иби квото там е) и „макарена” на испански, а по времето когато бях сравнително млад , някакъв мустакат чичо нечленоразделяше някакви звуци.Скатман май се казваше.

Всъщност не съм спец по хитовете. Рядко слушам музика, която да е на по-малко от двайсе години.

Ако трябва да се придържаме към горното, излиза че Лейди Гага не прави „тотални хитове-еднодневки”. Лейди Гага е за малките е това, което беше Мадона за малките, когато аз бях млад. Това лято Лейди Гага дойде у наше село за концерт в „Армеец” и веднага изпълзяха „Дежурните морализаторстващи идиоти”, възмутени, че дечицата гледали пипащата се за гениталиите си Лейди Гага, вместо да гледат ... ми вместо квото трябвало да гледат според тях...аз лично не разбрах каква е алтернативата на Лейди Гага, според „ Дежурните морализаторстващи идиоти”.

Година по-рано, Синода анатемоса концерта на Мадона, а още няколко години по-рано бурно ропта срещу излъчването по БНТ на „Последното изкушение на Христос” на Скорсезе(в крайна сметка не го излъчиха). Гръцкия синод пък анатемосал авторът на романа Казандзакис(румънците могат да се похвалят с хитове-еднодневки, гърците имат Казандзакис, а ние кво имаме?), а когато човекът умрял, не разрешил да го погребат в нормално гробище...забравих каква точно беше работата-вижте си там в уикито ако се интересувате. Грозна история с една дума.

Рускинчето Джени, с която работехме преди време в магазина(не беше точно магазин, ма се едно) беше фен на поп-арта и голям фен на Лейди Гага. Като истински фен на поп-арта си падаше по ярките цветове и поради това комбинациите и в обличането ми идваха малко овър, но пък съчетаваше цветовете подходящо. Беше стройно блонди, на възраст някъде в средата на двайсетте и въпреки, че си сменяше лака всеки ден, беше пич. Всъщност, беше си пичка отсекъде, имам предвид, че не беше лигла, не беше надута и носеше на майтап.

Веднъж и казах, че Лейди Гага е обикновена пунтираща Мадона кокошка. Не че го мисля сериозно, ма исках да я подразня. Тя обаче не ми се разсърди.
Таман стана въпрос за рускини и ще разкажа как един ден в магазина влезе „Самото съвършенство”.
Материализира се в плътта на възвисочка блондинка, изглеждаща още по-висока поради токовете на които се бе покатерила. Беше руса, а погледът и беше пълен с ленивата невинност на жена, която знае какво предизвиква с появата си, но от което не и пука особено. Беше облечена с твърде изрязана тишъртка, а полата и беше толкова къса, че още сантиметър-два по-малко щяха да я направят излишна. Всичко останало беше... беше гола, гладка, загоряла, лъскава плът. Но не с лъскавината на потна селянка, а на прясно полиран мрамор. Имах чувството, че ако я пипна, кожата и ще заскърца под пръстите ми.

Естествено, в момента в който я видях , се изстрелях за да и предложа помощта си, изпреварвайки с едни гърди колегата си, който беше стартирал от другия край.

И тъй, „Самото съвършенство” била художничка, търсеща нещо си за да допълни последния си проект, както и да събере идеи за следващия. Въртяло и се нещо в главата, та да поразгледала. Ми хубаво-рекох аз, но ако ми обясни какъв горе долу е проекта ще мога конкретно да помогна. А, няма проблем-рече тя- аз го имам снимано.

Бръкна в чантичката си, извади тачскрийна, намери нещо и се наведе към мен за да го видя.
Усетих зад ухото си топлият и дъх. В главата ми заблъскаха камбани. Тя цъкна с нокът и на екранчето се появи следваща снимка.Снимката беше картина на гола до кръста блондинка!
Погледнах към нея, после пак погледнах към екрана, после пак към нея. И пак към екрана.

Тя обърна към себе телефона(явно не виждаше екрана досега)., погледна го, каза „Упс” и го прибра в чантичката. Найс уърк – успях да кажа аз. Чандлър има едно доста добро есе за блондинките в „Дългото сбогуване”. Вмъкнато е там, където среща за първи път жената на Уейд.
Всъщност, тук не трябваше да става въпрос за блондинки, а за лайняна журналистика...
...ми нищо... другия път.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.