...ееее...секси лейди

това е от "Сбогом моя красавице".Добра памет:) отговор Сигнализирай

Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни освен може би изрусените до бяло, които са толкова блондинки, колкото и населението на Централна Африка, а пък по отношение на характера са меки като павета. Има дребни, миловидни блондинки, които гукат и чуруликат, и други едри като статуи, които набързо те поставят на мястото ти с леденосиния си поглед. Или да вземем блондинката, дето те поглежда морно изпод мигли, мирише на хубаво, увисва ти се на ръката, а като я заведеш у дома, винаги е много, много уморена. Тя вдига, длан към челото си с такъв един безпомощен жест, ах, това ужасно главоболие, и на теб ти идва да я фраснеш, но все пак си доволен, че научаваш за главоболието, преди да си вложил в нея излишно много време, пари и надежди. А и номерът с главоболието е класически оръжие, което никога не се изхабява и е не по-малко смъртоносно от камата на наемен убиец или отровата на Лукреция Борджия.Или сърдечната, винаги навита и пиеща като смок блондинка, на която не й пука как е облечена, стига да е визон, и къде ще я заведеш, стига да е в първокласно заведение с реки от сухо шампанско. Има освен това дребни наперени блондинки, които са ти добро другарче, много държат да платят своята част от сметката, винаги са лъчезарни и разумни, тренират джудо от деца и могат да метнат през рамо някой шофьор на камион, без това да попречи на основното им занимание в момента. Има и едни бледи, бледи блондинки, болни от анемия не смъртоносна, но все пак неизлечима. Те са много отпуснати, движат се като сенки, едва-едва отварят уста и не можеш ги разбра какво представляват, първо, защото не изпитваш никакво желание, и, второ, защото все четат я Опустошената земя[1], я Данте, Кафка или Киркегард в оригинал. Такава една блондинка обожава музиката и като отидете на концерт на Нюйоркската филхармония, тя ви информира коя от шестте виоли изостава с четвърт такт. Тосканини също познавал, така че с нея стават двама.... отговор Сигнализирай

Да, това есе дето му викаш съм го чела, готино е, но първо ми дойде наум лафа за епископа. :)Сега за Казандзакис:"Никос Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тъй като църквата не отделя място за тленните му останки в осветена земя, той е погребан на хълма Мартиника до родния си град. Епитафията на надгробния му камък гласи: Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Свободен съм! Достойна еманация на вечно търсещия дух на писателя."А това е моят пост за Казандзакис преди 5 години, когато 2007 беше негова година:tera.blog.bg/izkustvo/2007/06/12/2007-godina-na-nikos-kazandzakis-bonus-zorba-s-dance.79664 отговор Сигнализирай