Изповед...равносметка...

Наближи ли краят на годината, волно или неволно, всеки први някаква равносметка на действията си, на постъпките, на постигнатото и оставащото за следващата година, отчита грешки, "набелязва"нови, които ще допусне. Новата 2012 година, не я посрещнах с големи очаквания. Очаквах промени, исках ги, знаех "защо",но въпроса "как",ми беше много далечен, неясен, потънал в гъста мъгла. Стоях пред комптъра, разхождах се из сайтовете, четях книги, за земни извънземни, смеех се на вицове и закачки, ставах сериозна, когато беше необходимо и...просто не правех нищо...нито със себе си...нито за себе си...скрила си главата в пясъка, като щраус...

Чувствах, че в билогичнят ми компютър има страшен хаос от различни програми, които не сработват, които взаимно се блокирати няма излизане от там. Но какво ми пречи? Има ли някакви пречки? Дъщеря ми създаде, добро семейство, дари ме и с внук и внучка, на които да се радвам...справят се добре всички...никой не иска нищо от мен...Да! Или не? Те обаче искат да ме виждат жива, радостна, весела...все пак, негативното е останало даста назад, според тях, но не и според мен...

Имах...СВОБОДАТА...а не можех да разполагам с нея... Исках да се оставя на "нищото", така ми диктуваше инстинкта и го направих. Сигурно е било проява на егоизъм от моя страна и...така е изглеждало и за близките ми. Благодарна съм, че ме оставиха да бъда такава без излишни въпроси... Е, един щастлив ден стигнах и до въпроса:Аз, живея ли, съществувам ли или вегитирам и я карам...някак си...до кога...и...защо...и как...и пак защо...
Стига толкова мрънкане!

Взела съм се в ръце...ще оставя "старият" компютър да си почива, защото и да искам не мога да го изхвърля. Важното за мен е, че не изпитвам угризение за това...ще го пренебрегна и ще се опитам да го забравя...

Обещала съм си през 2013 година да дам право на сърцето си, което да даде воля и израз на дълго подтискани положителни емоци и чувства!

Благодаря ти Господи, че ни даваш сили да преживяваме толкова трудни и не леки ситуации в живота си!
Оставяш ни да грешим и същевременно, по невидими пътища ни помагаш и да ги поправим!
Моля, те Господи за всички нас: Дай ни здраве, много здраве,за нас и тези, които обичаме!
Подкрепяй ни в трудни за нас моменти! Нека живеем в мир и децата ни да са винаги радостни,
и щастливи, и усмихнати и се радват на топлотата от ласки и слънчеви лъчи!
Дай разум на политиците ни...много, много им дай...колкото можеш!
Дай ни подкрепата си за един по-достоен живот, който да ни направи и по-щастливи и по-добри!
Ние ще се стараем...помогни ни и ти!
Амин!!!

п.п./Сонче, правилно ли си структорирах желанията? Ако има грешка, бързо ме поправи...нали трябва да се сбъднат/:))) Не мислех изобщо за постинги...
Случайно погледнах в сатистика и видях една кръгла цифра 5000 гласували, което като израз на симпатии и добри пожелания ми хареса, а цифрата е красива...но по-интересното, което ме развълнува и накара да седна пред компютъра е, че последният гласувал след 4999 е моята
прекрасна приятелка, която и вие,знам, обичате и харесвате: I N E L379 Привет, мила Инел! Много ме развълнува и зарадва твоето гласче! Вярвам, че това съвсем не е случайно! Обичам те и те прегръщам! Бъди, жива, здрава и БЛАГОСЛОВЕНА!!! ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.