Болката от това, че си послушал сърцето си

Да следваш сърцето си, не винаги е най-безболезненото нещо на света, но определено винаги е най-полезното за теб. То е точно като горчив чай (от бял равнец примерно) - страшно неприятно за пиене и страшно полезен. И въпреки горчилката го пием с наслада, защото предчувстваме крайния резултат.
Да вярваш в сърцето си - не е никак лесно. Как да му се довериш като те тика в тръните, като толкова много променя света ти, като така силно те блъска към решения, които за теб значат проблеми. Но в сърцето ни е нашия Дух, нашия персонален Господ, а той вижда зад завоя болка и знае, че това е най-добрия път за теб.
Можеш ли да се довериш на този поглед, на едно очи, които си забравил да използваш - изборът е твой!

Никой и нищо не е в състояние да те отклони от собствения ти път, от собствената ти игра, в която трупаш опитности и познание. Никой не знае отговорите ти, за да ти ги даде. Ти сам трябва да ги откриеш, проумееш и превърнеш в познание.
Сърцата ни са винаги добър партньор в тази игра. Просто защото те знаят и виждат неща, които ние сме забравили. Те са късове от нашето по-голямо и съвършено Аз.
Дали ще ги слушаме, дали ще приемем, че горчивия чай е полезен и дали ще се усмихнем именно, защото е такъв - това зависи от нас.

Да следваш сърцето си не е безболезнено, но определено винаги е удоволствие, урок, път и истина.