Извън нормата

Още е пред очите ми... отрязаната ми коса, сплетена на дебела плитка.

- Хайде по-чевръсто ученици, ръцете долу, горе, подскок... - гласът на учителката по физкултура упорито се опитваше да развали приятното усещане от музиката на Щраус. „На хубавия син Дунав”, сякаш заливаше целият двор и давеше гласът и. А ние подскачахме...

- В колона по двама, класовете да се подготвят за влизане в училище!

Достигнах и аз.

- Погледин се на какво приличаш, как може да дойдеш на училище на опашка? Такава недисциплинираност, безотговорност.... - каканижеше дежурната учителка, а моите очи вече бяха пълни със сълзи, в ушите ми бучеше и дори не усетих болката в рамото от ръцете и, които като клещи ме хванаха и ме изхварлиха настрани.

- Докато не се приведеш в приличен вид, няма да влезеш в училището!

Вечерта отидахме на свиждане в болницата при мама. Тя ме видя и заплака.
- Къде ти е косата?

Ами нямаше я. Татко не можеше да ме сплита на плитка, аз още по-малко. Нямаше я моята коса, гордостта на мама. Как да и обясня? И аз не разбирах.

- Защо не им каза, че съм в болница, че няма кой да те сплете?

На кой да го кажа, мамо? Те изобщо не ми дадоха думата. Те ме обвиниха и изхвърлиха. А аз. Аз и до днес не се научих да се оправдавам. Стискам зъби и оставам да режат от мен.

Винаги, когато отварям чекмеджето на тоалетката, от там ме гледа отрязаната плитка. Между мен и нея боли.

И до ден днешен не обичам да си режа косата късо. Няма да мога да понеса въпроса на мама: - Къде ти е косата?

Има една приказка: „Като ти идва да си отрежеш главата, си отрежи косата”. Два пъти съм го правила, не помага. Просто трябва да режем от себе си, надълбоко, до кокал. Тогава се оправят нещата.

А нормите бяха – или 10 см минимум плитка или 2 см. къса коса.....

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.