Метаморфоза

Петко Славейков

И напълно си заслужаваме положението. Чалгания вече не е Родина, превърна се в долнокачествен порно филм.  Тук никой нищо полезно не иска и на нищо не се учи. Чака прозрение Свише и плаща ли плаща…

Да, за теб говоря и макар в момента да не ме чуваш ще дойде ден, в който думите ми ще ти се стоварят, защото ти си нищожество. Родено в едно низко и пропадащо общество, пристратено към наркоманията на днешното време- пари, дрога, алкохол, нощен живот. В едно сляпо поколение. В една сбирщина на духовни инвалиди, която не иска да прогледне. Заклеймената “Железна завеса” днес ми изглежда просто тънка паяжина на фона на сегашната Слепота.

Моралът ти е сринат, облеклото ти е Долче, и за теб това е редно. Оценката е слаб, но социалния живот е на шест. Съдбата ти е безпътна. Защото си едно долно и противно мекотело. Защото избираш да се шляеш из помията на незнанието и да тъпчеш по утъпкани пътеки. Защото за теб е важно къде ще си довечера, а не къде ще бъдеш след десет години. Защото финансираш евтината чалга и отритваш българските книги; и си запознат с руската водка, но не и с руската класика.

За теб светът е с неограничени възможности, защото го гледаш през скъпите розови очилца. Очилата на позора, на т. нар. “елитност”, на “Големеца”, който си мислиш, че си и който очакваш да бъдеш. За теб живота е безкраен купон. Увлечен си от светлините и шума на безразличието, на полигамията и бездуховността и вярваш, че всеки е длъжен да ти служи. Познавам те дотолкова, за да знам, че не е далеч деня, в който ще проклинаш държавата, родителите си, учителите си, работодателите си, роднините си … всички… чак до девето коляно за това, че си неудачник, че си просто една за нищо не ставаща безполезна мърша.

И знаеш ли какво… Такъв си още от сега, колкото и да ми се чудиш и да ми се смееш. Ти си безгръбначно, нагърбило се с тежкия товар на махмурлука, на прелюбодеянието и мръсните сметки. Ти, който още малко ще подскачаш пиян по правите пилони знай, че дръжката на метлата е също толкова права и този, който ще ти я връчи ще бъде точно толкова проклет, колкото ще го описваш. Ти, който предпочете да бъдеш “Готиния” на Новото време- ще станеш измета на обществото, а да ти кажа то знае как да се отнася с буклуците си. Вероятно ще станеш депутат и както гласи повелието на онази “Приказка за стълбата”, която ти вероятно не познаваш, ще гледаш на хората през същите розови очила и ще ги убеждаваш колко си лоялен, какви чудеса ще направиш.

И после бавно, лека по-лека… ще започнеш да се влачиш обратно към същото дъно, от което си тръгнал, но вече ще гледаш на него по друг начин. И когато пристъпиш на най-долното стъпало- ще си Никой. Такъв какъвто си бил винаги. Но тогава истината ще те зашлеви с такава сила, че ще изпаднеш с транс. Събудил се, ще разбереш, че си се озовал под някой мост- я на срама, я на перверзието и отново ще запсуваш онези, сред които неодавна беше.