Ден три. До Русе и назад

След като разгледахме нощно Русе, в ранни зори се запътихме към Дунава. Да, ама... пътната карта, с която разполагахме и тази от сайта на бг мапс.. ъъъъ.. леко така се рамзинаваха.. Падна едно търсене на улици и булеварди, едно въртене, докато накрая, буквално на 20 метра от брега, стояхме и се чудехме къде сме по дяволите. 
Въртя картата на 360 и от никъде не се ориентирам, пусто... Докато някакъв спомен не проблясна от последното ми посещение, преди има-няма три години и се озовахме на правилното място. Ветровете ни подканяха към брега и аха да ни бутнат, ама Батман дава ли се?! А и аз по-назад не оставам. Направихме кратка разходка и се опитахме да пием по едно кафе на Понтона, ама никой не ни отрази, докато се разхождахме вътре, затова се прибрахме в Батмобила, но първо отчупихме по някоя друга висулка от себе си.
Оттук пътят беше назад към роден Майненбург, като ни остана да видим само Къкренското ханче на връщане, както и да се докопаме до арката на Беклемето, която ни се опъна пърият път.
В Къкренското ханче, което макар и възстановено след като пожар го е изгорил до основи, още може да се усети възрожденският дух. Всичко е реставрирано, чрез дарения от местни хора, за да се запази духът и историята. Мястото е повече от силно и те кара да се замислиш с какъв хъс и каква воля се е борил Левски /а и не само/ за родината си и свободата си.
Пътят се ниже по-бавно.. Всичко е по-далеч, а и определено мога да драскам с червен химикал по картата и да им задраскам поне една нула от мащаба! Казах... Та, докопахме се до прословутата арка, по културния начин, а там... шир... зелено, величествено, чисто и омайващо... "О, майко моя, родино мила..." ще ми се и да довърша цитата, ама... дано скоро да му дойде времето!