5 мита за развитието на бебето

Скоро излезе книгата „Welcome To Your Child's Brain" (бел.ред. "Добре дошли мозъка на вашето дете) на Сандра Аамондт – главен редактор на сп. Nature Neuroscience, и д-р Сам Уанг - професор по молекулярна биология и невронаука към Университета Принстън. В книгата двамата автори излагат на контрааргументи популярни митове за развитието на бебето.

Още от раждането на детето родителите се интересуват, по какъв начин може да стимулират развитието му, така че то да расте с пълния си потенциал.

Детският мозък е като вселена. Всяко едно събитие в пространството около бебето и организма му може да развие потенциала му в различна посока. Тази книга дава повече яснота, базирана на научни наблюдения и изследвания.

 Мит № 1

Кърменето се отразява на интелигентността на детето...

Вярно е, че децата, които са кърмени по-късно проявяват по-висока интелигентност от връстниците си. Но това не се дължи толкова на кърменето, обясняват авторите, колкото на майката.

По принцип интелигентните майки кърмят децата си, освен ако процесът не е сериозно възпрепятстван по някакви причини. Истината е, че колкото по-умна е майката, толкова по-висок е залогът да се създадат условия на детето, които да предразположат развитието на неговия вроден потенциал. Майката отделя внимание на детето си, играе с него, стимулира го по най-подходящ начин. Така че тук по-вярно е твърдението: умна майка – умно дете.

Когато учените взимат предвид този критерии в проучванията си, то ефект от кърменето само по себе си не се открива по отношение когнитивните способности на детето. Естествено, кърменето укрепва имунната му система. Що се отнася до притесненията   относно интелигентността му при хранене с адаптирано мляко, то те са напълно неоснователни. 

Дори се открива нещо неочаквано, когато храненето на бебето е със соево мляко или хидролизирано мляко, то на 5-годишна възраст е склонно да консумира охотно зеленчуци от рода на броколите, което според учените може да се дължи на вкусовото възприятие и памет и оприличаване с вкуса на зеленчуците.

Мит № 2

Класическата музика развива ума...

Това твърдение се приема за вярно от 1993 г., когато учени откриват, че студенти, слушащи Моцарт, се справят по-добре при разрешаването на сложни пространствени задачи. Появява се книгата „Ефектът на Моцарт действа и при бебетата“, което в резултат драстично покачва продажбите на класическа музика от родителите.

Само че,  докато пасивното слушане не може да направи детето по-умно, то продуцирането на музика успява. Изучаването на музикален инструмент повишава IQ на детето средно с три показателя – малка разлика, но истинска. Разковничето на загадката е, че при свиренето детето взима активно участие, което е от съществено значение за развитието му.

Мит № 3

Бременните жени трябва да избягват консумацията на риба...

Погрешното ограничение идва от страха да не се поеме живак, който би могъл да се съдържа в морската риба, а той би могъл да нанесе поражения на мозъка при фетуса. Рибата обаче е основният източник на омега-3 масти киселини, които пък са от съществено значение за развитието, пак на него.

При дефицит на омега-3 през бременността се открива забавяне на умственото развитие. При проучване на близо 12 000 бременни в последното тримесечие и по-късно тестването на когнитивните способности на децата им се открива следното: децата на жените, избягвали морски дарове, имат съвсем лек моторен дефицит, проблеми с изразяването, не са така социално общителни и контакти.

Действително бременните жени трябва да избягват консумацията на акула, риба меч и други видове, които се предполага, че съдържат живак, но сьомгата и сарделите са полезни за бебето.
 
Мит № 4

Децата могат да гледат видео от 5-месечна възраст

Тиражира се тезата, че гледането на телевизия от бебето от 5-месечна възраст е от полза за развитието му. Само, че научните изследвания показват точно обратната закономерност. Синият екран не носи ползи, а по-скоро вреди на детския мозък до 2-годишна възраст. Фактите показват, че кърмачетата и децата до 2 години, които гледат много телевизия знаят по-малко думи. Децата, прекарвали по 2 и повече часа на ден пред телевизионния екран до навършване на една година са 6 пъти по-склонни да развият речников дефицит и проговорят много по-късно.

В книгата учените разясняват и защо бебетата и малките деца по принцип са привлечени от синия екран – заради бързата смяна на кадри и ярки цветове. До 10-месечна възраст всъщност бебето не е способно да концентрира вниманието си и разбере какво вижда на екрана. Освен това децата, които до 3-годишна възраст гледат сцени на насилие развиват дефицит на вниманието като разстройство. 

От полза за бебето е то да чува колкото е възможно повече думи. Говоренето на бебето е най-ефективният начин, който залага спонтанния отговор у него да възпроизвежда човешката реч.

Мит № 5

Похвалата предразполага към постижения...

Всъщност, децата разпознават фалшивата фраза. Дори и да похвалите детето в момента, то пак няма да знае какво да прави. Верният подход е детето да се възнаграждава за правилно извършени действия. За него има разлика между „Браво! Много си умен.“ и „Ти опитва и успя да ритнеш топката.“ Така посланието е конкретно за негово действие.

Детето може да отговори на очакванията на възрастния от другия тип оценки едва след 6-годишна възраст. Едно е ясно, високите, но изпълними очаквания осигуряват на детето инструмент за постигане на реален успех, което е и доказаният път към самоуважение и добро самочувствие действително. 

Вижте още здравни новини в Puls.bg