Хронична бъбречна недостатъчност - с повишение сред населението

Хроничната бъбречна недостатъчност е болестно състояние, определяно като тежък клинико-лабораторен синдром, който е краен стадий в еволюцията на хроничните двустранни бъбречни болести и се развива поради бавното постепенно отпадане на цялостната бъбречна функция.

 

Хроничната бъбречна недостатъчност е позната още от древността. Тя е сред важните причини за инвалидизиране и смърт в работоспособна възраст.

 

Хроничната бъбречна болест е световен здравен проблем, засягащ повече от 50 милиона души. С непрекъснатото увеличаване на броя на лицата, страдащи от метаболитен синдром и захарен диабет, честотата на хроничната бъбречна недостатъчност постоянно се повишава. В САЩ тази честота се е удвоила през последните десет години и продължава да нараства.

 

Честотата на хронична бъбречна недостатъчност варира значително по данни от различни национални статистики. Преди около 20 години се считаше, че честотата е около 250 на 1 млн. население. И понастоящем действителната честота на хронична бъбречна недостатъчност, определена по броя на пациентите, които не са на диализно лечение, не е известна точно. Според някои източници честотата нараства непрекъснато и е доста по-висока – до 1000 на 1 млн. население.

 

Според National Kidney Foundation с хронична бъбречна недостатъчност понастоящем е 11% от населението на САЩ. За диализираните пациенти тази честота варира между 90 до 170 на 1 млн. в Европа, докато в САЩ е значително по-висока и достига 340 на 1 млн. население.