"Мляко" отпада от вносните немлечни продукти

Бизнесът от млечния бранш извоюва промени в наредбата, целяща да ограничи производството на сирене от палмово масло.

Всички търговци, които внасят или преопаковат млечни продукти на растителна основа от Европейския съюз или от държави извън Общността, да нямат право да поставят надписа „млечен“ върху етикетите на тези продукти.

Тази промяна в обсъжданата нова наредба за специфичните изисквания към млечните продукти е предложена от Националната асоциация на млекопреработвателите в България и ще бъде вписана в текстовете на документа.

Нормативът беше приет на днешното заседание на кабинета на етап вносител с условието, че до две седмици ще бъде коригирана с предложението на бранша. Това е договорено след днешната  с премиера, на която са присъствали и представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

В първоначалния си вариант наредбата предвиждаше мандрите, които произвеждат сирене и кашкавал от палмово масло, да нямат право да произвеждат млечни продукти или ако го правят, то растителните и животински продукти да се правят на две различни поточни линии.

Мотивите на бизнеса са, че в условията на криза мандрите трудно биха могли да пренастройват мощностите си, за да отговорят на подобни изисквания. В момента мандрите, които произвеждат млечни и растителни сирена, го правят на една и съща линия, като спазват санитарните изисквания след смяната на продукта да правят съответното почистване на линиите, поясни Славова.

От асоциацията са предложили проектонаредбата да бъде променена, така че предприятията от млечния бранш да не бъдат задължавани да имат две отделни поточни линии за производството на сирене от сурово мляко и от растителни мазнини, защото това ограничава бизнес инициативата.

Изискването за отделни поточни линии беше предложено от агенцията по храните, която при проверките из магазините беше засичала палмово сирене, етикетирано като млечен продукт, което по сегашното законодателство се наказва от 500 до 10 хиляди лева.

Въпреки високите глоби обаче, инспекторите не могат да гарантират, че фирмите ще продължат да спазват правилата, затова настояваха за разделното производство, което може по-лесно да се контролира от ветеринарните инспектори.

Администрацията се надяваше с новите рестрикции да ограничи появата на ментета на пазара, но според предприемачите по-правилната политика е не да се товари бизнеса с нови изисквания, а администрацията да създаде подходящи условия за развитие на животновъдството в страната, така че да има повече българска суровина за мандрите.

„Поради по-ниските изкупни цени в Унгария голяма част от мандрите в момента внасят концентрирано и сухо мляко оттам, но това е нормалната бизнес логика, защото животновъдите продължават да произвеждат най-скъпото сурово мляко в Европа“, коментира Славова.

Тя припомни, че от години млекопреработвателите изискват от администрацията да въведе насърчения за кооперирането на дребните животновъди, което се прави в Европа.

„По европейските регламенти страната ни можеше да кандидатства и за прилагането на мярката по програмата за селските райони, която дава стимули за ранно пенсиониране на хората, които искат да се занимават със земеделие“, припомни Славова.

Регламентът е действащ още от 2007 г., но досега администрацията не е предприела подобна инициатива, въпреки че в редица източноевропейски държави хората получават субсидии при ранно пенсиониране и така се постига двоен ефект за намаляване на безработицата и за осигурена заетост в слабо развитите региони, коментира още Славова.

Още икономически новини четете в Investor.bg