Защо смесените райони почти не гласуваха на президентските избори?

Двете кандидат-президентски двойки, които достигнаха до балотажа, получиха почти изравнена подкрепа, но зад резултатите им стоят избиратели с различен социален и демографски профил. Докато Андрей Гюров и Георги Кандев привличат предимно по-млади, образовани и икономически активни хора от големите градове, подкрепата за Илияна Йотова и Кирил Вълчев е по-равномерно разпределена между различните възрастови групи и населени места.

Това показват данните на социологическите агенции, коментирани от Яница Петкова от "Мяра" пред БНР. Според нея резултатите разкриват различия в политическите предпочитания, но и сериозен проблем с ниската избирателна активност, който ограничава възможността да се правят изводи за нагласите на цялото общество.

Млади и образовани избиратели срещу по-широка обществена подкрепа

Според Петкова двойката Гюров-Кандев е успяла да мобилизира предимно хора с по-високо образование и социален статус, които живеят в големите градове и често пътуват. Този профил до голяма степен съвпада с традиционния електорат на либералната градска десница.

"По-млади хора, с по-високо образование, живеещи в големите градове, с по-висок социален статус, често пътуващи - те бяха силно мобилизирани от Андрей Гюров и Георги Кандев. Общо взето, това е електоратът на либералната градска десница, който наистина беше мобилизиран", обясни социологът.

При Илияна Йотова и Кирил Вълчев картината е различна. Според Петкова техният избирател прилича повече на средностатистическия българин, като подкрепата е особено изразена сред хората в средна, все още активна възраст.

Различия се наблюдават и по отношение на образованието. Сред гласувалите за Йотова и Вълчев делът на висшистите и хората със средно образование е приблизително равен, докато при Гюров и Кандев около 67% са с висше образование, а близо 30% - със средно.

"Що се отнася до г-жа Йотова и г-н Вълчев, тук виждаме профил на гласоподавателя, който прилича на средностатистическия българин. Това е най-силно изразено в тази средна, но активна възрастова категория все още. Повече са висшистите, отколкото среднистите, но изглежда повече като 50 на 50 вота висшисти/среднисти за Йотова-Вълчев, докато при Кандев и Гюров е 67 на близо 30, да речем. От гледна точка на населеното място, естествено, в столицата е много по-представена, и в най-големите областни центрове, двойката Гюров-Кандев, докато, представителството на Йотова и Вълчев е в областните центрове, градовете, но и в по-малките населени места", посочи Петкова.

Поколенческо разделение, но при ниска избирателна активност

Социологът открои и различията между поколенията, които според нея са естествена и дори полезна част от развитието на всяко общество. Тя обаче предупреди, че на фона на слабата активност резултатите не могат да бъдат разглеждани като представителна картина на предпочитанията на всички българи.

По думите ѝ младите избиратели са били сравнително добре мобилизирани, но общият им дял сред участвалите във вота остава ограничен.

"От всички гласували вчера около 14% са на младежка възраст, пък 22% гласуваха. Представете си за какво число хора става дума на фона на цялата страна", коментира Петкова.

Според нея изборният ден е показал контраст между активизираната част от младите, либерално настроени градски избиратели и значително по-широк кръг граждани, които са предпочели да не участват.

"Та имахме един мобилизиран електорат, който е по-скоро младежки, либерален и градски, и имахме едно демобилизирано общество. Това наблюдавахме вчера", обобщи тя.

Жените са гласували по-активно от мъжете

Данните на "Мяра" показват и интересна промяна в участието на мъжете и жените. Докато обикновено мъжете са по-активни на избори, този път жените представляват близо 56% от всички гласували, а мъжете - около 44%.

Разликата обаче не се е оказала определяща за подкрепата към двете кандидат-президентски двойки. Сред избирателите на Йотова и Вълчев приблизително 44% са мъже и 57% жени, докато при Гюров и Кандев съотношението е около 42% към 58%.

"Няма разлика в подкрепата по полов признак. От гласувалите за Илияна Йотова-Кирил Вълчев 44% близо са мъже, 57% са жени. От гласувалите за Гюров-Кандев близо 42%, са мъже и 58% са жени. Не е чак такава голяма разликата, не е било определящо. Но интересното е, че жените са били по-активни в тази възраст", обясни Петкова.

Тя обърна внимание и на избирателите, които са предпочели опцията "Не подкрепям никого". По думите ѝ сред тях традиционно преобладават жените, като в предишни избори съотношението често е било около 60 към 40.

"Разделението обикновено наподобява много 60 на 40 в полза на жените. В този случай конкретно е 57 на 43, но винаги са повече жените. Жените се чувстват по-малко представени, по принцип", посочи социологът.

Защо избирателите в смесените райони останаха по домовете си?

Една от най-отчетливите особености на първия тур е безпрецедентно ниската активност в районите със смесено население, включително на места, където през последните месеци е имало арести на кметове.

Петкова разказа, че дори опитните анкетьори на "Мяра", работили в подобни секции, са останали изненадани от слабия интерес към гласуването.

"Говорих с нашите анкетьори. Всичките, на които им се беше паднала такава секция, в която да провежда "екзитпол", просто бяха изненадани. Те не бяха виждали такива избори", сподели тя.

Според социолога една от основните причини е решението на две политически сили да не издигнат собствени кандидати за президент. Тя обясни, че турските и ромските избиратели традиционно са били добре организирани чрез партийните структури, но този път голяма част от тях са останали извън изборния процес.

"До голяма степен свързваме това с въздържането на две политически сили, защото етническият вот у нас е основно турски и ромски. Този тип гласоподаватели бяха много добре включени в структурите на политически сили, които този път не изпратиха кандидати в участието за президентски избори. Не казвам, че целият им вот е изцяло такъв", уточни Петкова.

Над 600 000 гласа могат да имат значение на балотажа

Според анализа на "Мяра" отсъствието на двете политически формации е оказало съществено влияние върху избирателната активност. На последните избори те са получили общо над 600 000 гласа, което превръща техните избиратели във важен фактор за втория тур.

"Цялостното неучастие, между другото, на тези политически сили си пролича. Това са над 600 000 гласа на последните избори на тези две политически сили. Тези две политически сили си запазват своето изключително значение за балотажа", подчерта социологът.

Тя посочи, че значение за предстоящия вот ще има и поведението на избирателите на "Възраждане", която се нареди на трето място на първия тур.

"Етническият вот този път просто отсъстваше в рамките на тези избори", коментира Петкова.

Според нейните наблюдения малката част от традиционните избиратели на ДПС, които са участвали във вота, вероятно са подкрепили в по-голяма степен Илияна Йотова. При симпатизантите на ГЕРБ се забелязва друга тенденция - повечето са предпочели да не гласуват, но сред участвалите по-силна подкрепа изглежда е получила двойката Гюров-Кандев.

Социологът уточни, че за разлика от етнически концентрирания вот в някои райони, електоратът на ГЕРБ като цяло отразява националното етническо разпределение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.