Протестите в Албания: Социален бунт или политическа битка?

Корупция по високите етажи на властта, задълбочаващи се социални неравенства, протести без единно ръководство и нарастващо насилие по улиците на Тирана. Албания преминава през политическа криза, чиито последици могат да засегнат не само управлението на премиера Еди Рама, но и международните позиции на страната и перспективите ѝ за членство в Европейския съюз.

"Имаме сериозни случаи на корупция по високите етажи на властта. Правителството и премиерът не успяха да се справят с основните причини за общественото недоволство", заяви пред БГНЕС албанският журналист и политически анализатор Ментор Назарко.

Неговият колега Фрок Чупи, журналист и политически коментатор, разглежда кризата от различна гледна точка. Според него един от основните проблеми е отсъствието на последователни искания от страна на демонстрантите.

"Проблемът е, че от самото начало протестиращите не определиха ясно какво искат да постигнат", коментира Чупи.

Макар да се различават в оценките си за политическата отговорност, причините за ескалацията и действията на полицията, двамата са единодушни, че протестите не могат да бъдат определени като изцяло студентски.

В разговорите си с БГНЕС анализаторите коментираха още участието на радикални групи, предполагаемото международно влияние, възможността за оставка на Рама и рисковете, които продължителната нестабилност създава за европейската интеграция на Албания.

Корупцията, бедността и натрупаното обществено недоволство

Според Ментор Назарко политическата криза не е възникнала внезапно, а е резултат от продължително натрупване на социално и икономическо напрежение. Той смята, че протестите отразяват разочарованието на обществото от неспособността на управляващите да се справят с бедността, неравенствата и корупцията.

"Става дума за общо разочарование, за което има преди всичко социални причини. Въпреки че на власт е лява коалиция, тя не успя да намали бедността и различията между отделните обществени групи. В албанското общество съществува широко разпространено усещане за неравенство", заяви Назарко.

По думите му продължителното управление на Еди Рама не е довело до преодоляване на тези проблеми, въпреки лявата политическа ориентация на управляващата формация. Анализаторът открои и корупционните скандали, които според него допълнително подкопават общественото доверие.

"Имаме сериозни случаи на корупция по високите етажи на властта. Правителството и премиерът не успяха да се справят с основните причини за общественото недоволство", подчерта той.

За да опише ситуацията, Назарко използва сравнение с пространство, в което дълго време са се натрупвали необичайно високи температури, докато накрая не избухнал пожар. Според него въпросът кой е предизвикал искрата е по-маловажен от причините, поради които обществената среда е станала толкова лесно възпламенима.

"Основните причини са социални, политически и са свързани с несправедливостта", обобщи журналистът.

От инвестицията на Джаред Къшнър до исканията за оставка на Рама

Фрок Чупи проследи развитието на демонстрациите от друга отправна точка. Той припомни, че първоначалното недоволство е било насочено срещу инвестиционния проект на Джаред Къшнър в Южна Албания, но впоследствие протестите се пренесли в столицата Тирана и започнали да придобиват все по-широк политически характер.

Според него исканията на демонстрантите са се променяли многократно, което затруднява възможността за преговори с правителството.

"Започнаха да искат затвор за Еди Рама и за всички, които не са съгласни с тях. След това поискаха да разпуснат парламента и да го заменят с друга институция, създадена от самите тях. После отново промениха исканията си и поискаха премиерът да подаде оставка", обясни Чупи.

Журналистът смята, че протестното движение не разполага с ясна и последователна програма, която да послужи за основа на политически диалог. Той обърна внимание и на липсата на конкретни искания, свързани с образованието, въпреки че демонстрациите често се представят като студентски.

"Студентите не казват, че искат намаляване на разходите за обучение. Не настояват за по-високо качество на образованието. Не поставят искания за подобряване на икономическите условия. Те не обясняват какво точно искат", заяви Чупи.

На въпрос дали движението има политическа програма, която надхвърля настояването за оставката на Еди Рама, той отговори отрицателно. Според него протестите представляват преди всичко политическо предизвикателство към правителството, което продължава да разполага със стабилно парламентарно мнозинство.

Студентски протести или движение на различни обществени групи?

И двамата анализатори поставиха под съмнение определението "студентски протести", като подчертаха, че участниците са много по-разнородни.

Според Ментор Назарко движението няма ясно изразено политическо ръководство, а в него участват различни обществени групи с понякога противоречащи си интереси.

"Този протест няма политическо лице, няма политическа организация. Наричат го студентски протест, но в действителност той не е студентски протест. Става дума за широко обединение на различни обществени фактори, включително улични банди и политически партии", заяви той.

Назарко предупреди, че отсъствието на единно ръководство затруднява както представителството на протестиращите, така и контрола върху действията на отделните групи. По думите му понякога сравнително малък брой участници могат да повлияят върху начина, по който обществото възприема цялото движение.

"Представете си бутилка с кристално чиста вода. Дори само една капка оцветена течност може да промени цвета на цялата бутилка", посочи анализаторът.

Подобна оценка направи и Фрок Чупи, според когото студентите представляват малка част от демонстрантите.

"От всеки 20 протестиращи само един беше студент", заяви той.

Журналистът подчерта, че разнородният състав на протестите трябва да се отчита особено внимателно при обсъждането на насилието и отговорността за него.

Как мирните демонстрации прераснаха в сблъсъци?

Според Фрок Чупи 13 октомври бележи повратен момент в развитието на протестното движение. Той посочи, че през предходните месеци демонстрациите са протичали без сериозни разрушения или насилствени сблъсъци.

"В продължение на 135 дни нямаше насилие, не палеха града, не разрушаваха нищо. Полицията също не предприемаше действия срещу тях", разказа журналистът.

По думите му впоследствие протестите навлезли в нова фаза, съпроводена от нападения срещу банки, магазини, държавни учреждения и градска инфраструктура.

"Тогава протестите започнаха отново, този път като така наречени студентски протести. Но в действителност от всеки 20 души само един беше студент", посочи Чупи.

Той смята, че действията на най-радикалните участници не могат да бъдат оправдани с правото на граждански протест.

"Това е малка група. Става дума за сила и насилие, а не за хора, които искат да разговарят", заяви журналистът.

По негова оценка най-агресивните демонстранти са приблизително 200-300 души. Чупи описа и ситуацията в центъра на Тирана по време на интервюто.

"Докато разговаряме, на главния булевард има група от около 100 души, които палят и разрушават дървета, магазини и друга собственост", съобщи той.

Според журналиста подобни прояви усложняват работата на полицията, която трябва едновременно да предотвратява разрушенията и да гарантира правото на мирни демонстрации. Липсата на конкретни и последователни искания допълнително затруднява опитите за политическо решение на кризата.

Защо протестиращите отказват диалог с правителството?

Фрок Чупи отправи критики към част от демонстрантите, които според него не проявяват готовност за разговор с управляващите.

"Премиерът ги кани, дори ги моли: "Моля ви, елате да разговаряме". Но те отхвърлят всяка покана", заяви той.

Журналистът подчерта, че политическите конфликти трябва да бъдат решавани чрез демократичните институции, а не чрез насилие по улиците. Според него правителството разполага с парламентарно мнозинство и сравнително малка група протестиращи не би трябвало да налага смяна на властта чрез разрушения и сблъсъци.

Ментор Назарко също призна, че разнородният състав на движението затруднява намирането на политически изход. За разлика от Чупи обаче той постави акцент върху отговорността на управляващите да отговорят на причините за недоволството, вместо да съсредоточават вниманието си единствено върху проявите на насилие.

Според Назарко социалните неравенства, бедността и корупционните скандали продължават да подхранват напрежението. Докато тези проблеми остават без убедителен политически отговор, трайното успокояване на обстановката ще бъде трудно.

Политическата опозиция и твърденията за международно влияние

Фрок Чупи отправи обвинения и към част от протестиращите, които свърза с албанската политическа опозиция. Той изрази съмнения за участие на международни групи, като направи паралели с движението "Антифа" и отправи твърдения за ислямистко влияние сред някои от радикалните демонстранти.

Според журналиста насилието не може да бъде разглеждано отделно от политическите интереси на организациите и групите, които участват в протестното движение.

Ментор Назарко също смята, че кризата има международно измерение, но разглежда външните влияния в по-широк политически контекст.

"Международни влияния със сигурност съществуват. Албания се превърна в своеобразна международна сцена на конфликт", заяви той.

Анализаторът свърза напрежението с противопоставянето между различни политически среди в Европа и Съединените щати и американския президент Доналд Тръмп. Според него събитията в Албания не могат да бъдат отделени от международните процеси, тъй като вътрешните проблеми създават условия за допълнително влияние на външни интереси.

Назарко обаче подчерта, че независимо от международния контекст основните причини за общественото недоволство остават вътрешни.

Подготвена ли е полицията за мащабните протести?

Действията на албанската полиция и сблъсъците с демонстрантите са сред най-спорните въпроси около кризата.

Попитан за арестите, насилието и съобщенията за пострадали протестиращи, Ментор Назарко заяви, че правоохранителните органи не разполагат с достатъчна подготовка за овладяване на подобни масови прояви.

"Имаме сравнително корумпирана публична администрация. Трябва да си представим, че част от полицейските структури също са засегнати от тези проблеми, включително от връзки с организираната престъпност. Полицията не е достатъчно подготвена и обучена за толкова мащабни събирания", коментира той.

Според анализатора затрудненията в работата на полицията са отражение на по-общите проблеми в държавната администрация. Въпреки това Назарко не смята, че институциите са изгубили контрол върху ситуацията.

"По улиците нямаме армия. Имаме полицията, с всички нейни недостатъци. Ситуацията все още е под контрол", подчерта той.

Журналистът припомни, че в страната не е обявено извънредно положение и не са разполагани военни части за овладяване на демонстрациите.

Назарко предупреди също, че отделни видеозаписи и снимки не могат да представят цялостната картина на случващото се. Според него около протестите се води мащабна пропагандна кампания, която влияе върху общественото възприятие.

"Реалната ситуация не може да бъде обобщена чрез десет снимки или десет видеоклипа, особено в епохата на изкуствения интелект", заяви той.

Анализаторът призна, че има случаи на насилие, но настоя действията на полицията и демонстрантите да се оценяват в контекста на цялостната обстановка, а не само въз основа на отделни инциденти.

Фрок Чупи от своя страна подчерта, че полицията трябва да гарантира обществения ред, без да ограничава правото на мирни протести. Според неговата информация при сблъсъците са пострадали приблизително два пъти повече полицейски служители, отколкото демонстранти.

Чупи съобщи и че правителството на Еди Рама е представило пакет от законодателни мерки срещу насилието и увреждането на обществена и частна собственост.

"Премиерът представи пакет от закони и мерки срещу хулиганите и срещу хората, които нанасят щети на обществените и частните инвестиции в Албания", посочи той.

Очаква се новите разпоредби да влязат в сила в близките дни. Журналистът обаче подчерта, че борбата с насилието не трябва да се превръща в оправдание за прекомерна употреба на сила от страна на полицията.

Споменът за четиримата убити протестиращи през 2011 г.

Фрок Чупи припомни и трагичните събития от 21 януари 2011 г., когато четирима души загиват по време на антиправителствена демонстрация в Тирана след действия на силите за сигурност.

"Преди години имахме протести, при които правителството уби четирима души. Това се случи при мирна демонстрация на същия булевард", заяви той.

Според Чупи днешната обстановка е различна, тъй като въпреки напрежението и насилието не се е стигнало до подобна трагедия.

Журналистът настоя, че властите трябва да предотвратяват разрушенията и нападенията, но без да застрашават живота и здравето на гражданите.

"Трябва да уважаваме хората, които искат да протестират, и същевременно да спрем онези, които прибягват до насилие. Това трябва да стане внимателно, без хората да бъдат бити или убивани", подчерта той.

Според него основното предизвикателство пред институциите е да намерят баланс между опазването на обществения ред и гарантирането на демократичните права.

Застрашена ли е европейската интеграция на Албания?

Ментор Назарко предупреди, че продължителната политическа нестабилност може да отслаби международните позиции на Албания, включително отношенията ѝ с европейските партньори и съседните държави.

Според анализатора страната е успяла да изгради значимо регионално влияние, но вътрешните сътресения поставят част от постигнатото под въпрос.

"Трябва да признаем, че независимо от качеството на вътрешното управление една държава може да постигне сериозни успехи на международната сцена. Албания беше постигнала важна и уважавана роля в региона. Сега тя губи или вече е загубила част от тази позиция", заяви Назарко.

Особено важен според него е въпросът дали нестабилността ще се отрази върху преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз.

Анализаторът се позова на изказване на германския канцлер Фридрих Мерц, което според неговото тълкуване подкрепя перспективата за бъдещо членство на държавите от Западните Балкани.

"Надявам се тези събития да не засегнат главната ни национална цел и национален интерес - европейската интеграция", подчерта Назарко.

Той смята, че Албания трябва едновременно да намери решение на вътрешнополитическите си противоречия и да запази стратегическата си ориентация към Европейския съюз.

Фрок Чупи обаче не очаква протестите да доведат до забавяне на европейската интеграция. Според него настоящата криза трябва да се превърне в допълнителен стимул за ускоряване на преговорния процес.

"Тази ситуация трябва да ни подтикне да ускорим разширяването на Европейския съюз към Албания и Западните Балкани. Сега е моментът да побързаме с членството, а не да спираме или да се връщаме назад", заяви той.

Чупи припомни, че преговорите продължават по установения ред, включително чрез междуправителствени конференции. Той се позова и на изказвания на европейски лидери и представители на институциите на ЕС, които според него показват необходимостта от по-бързо разширяване към Западните Балкани.

Журналистът подчерта, че страната трябва да докаже способността си едновременно да гарантира демократичните свободи и да защитава обществения ред. По думите му именно това би било свидетелство за институционална зрялост по пътя към членството в ЕС.

Възможна ли е оставка на Еди Рама?

Един от основните политически въпроси остава дали продължаващите демонстрации могат да доведат до оставката на министър-председателя Еди Рама или до предсрочни парламентарни избори.

Ментор Назарко не се ангажира с категорична прогноза. Според него сложният характер на протестното движение, липсата на единно ръководство и натрупаните социални проблеми правят намирането на изход от кризата особено трудно.

Анализаторът предупреди, че напрежението може да се запази, ако управляващите и останалите политически сили не предложат убедителен отговор на общественото недоволство.

"Надявам се политическите сили в Албания да намерят необходимата зрялост, за да се справят с тази ситуация. Намираме се в много трудно положение. Нека се надяваме, че политическата зрялост ще надделее", заяви Назарко.

Фрок Чупи изрази значително по-категорична позиция. Според него протестите в сегашния си вид не представляват основание за оставка на правителството, което продължава да разполага със стабилно мнозинство в парламента.

Той подчерта, че политическата власт не трябва да бъде сменяна чрез насилствен натиск. Ако протестиращите искат промени, според журналиста те трябва да формулират ясни искания и да участват в диалог с институциите.

Чупи смята, че основният приоритет на държавата трябва да бъде предотвратяването на разрушенията, без да се ограничава правото на гражданите да протестират мирно. Въпреки продължителните демонстрации той не приема, че общественият живот в Албания е напълно парализиран.

"Извън напрежението и умората на гражданите от всекидневните демонстрации останалите аспекти на живота в Албания не са сериозно засегнати", заяви журналистът.

За разлика от него Ментор Назарко продължава да поставя в центъра на кризата корупцията, социалните неравенства и необходимостта от политическа отговорност. Според Чупи изходът е свързан преди всичко с прекратяване на насилието, възстановяване на обществения ред и продължаване на европейската интеграция.

"Намираме се в много трудно положение. Нека се надяваме, че политическата зрялост ще надделее", заяви Назарко.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.