Профилактиката е единственото решение за бъбречна недостатъчност

Бъбречната недостатъчност е сред водещите по честота хронични заболявания, предизвикващи инвалидизация или трайно и съществено понижение в качеството на живота. Тя съставлява най-голямата част от по-широката група на хроничните бъбречни заболявания, които са сериозен здравен и социален проблем в глобален мащаб.

Нещо повече, докато болестността в Европа е в границите на 6-8%, у нас различните хронични бъбречни заболявания засягат пряко почти 13% от населението. Още по-голям е делът на хората, изложени на висок риск от различни бъбречни заболявания.

Както стана дума, хроничната бъбречна недостатъчност съставлява най-голямата част от тази болестност. Хроничната бъбречна недостатъчност представлява постепенното отпадане на бъбречната функция, което се развива в продължение на години. Симптомите, особено ранните - общо неразположение и понижен апетит, са неспецифични и не насочват лекаря към същинското заболяване. Това прави болестта много коварна и трудна за диагностициране. Макар че протича в пет фази, диагнозата в огромното мнозинство от случаите се поставя в третата или някоя от по-късните фази, при което лечение в същинския смисъл на думата е невъзможно.

По-нататък болестта прогресира до сериозно понижение във филтрационния капацитет на бъбреците, при което хемодиализата става неизбежна. Нерядко се достига и до последната възможна алтернатива – бъбречна трансплантация. На този етап качеството на живот е чувствително понижено – както поради самата хемодиализа, така и поради бъбречната анемия – късно, но много сериозно усложнение на бъбречната недостатъчност. Подлежащата причина за бъбречната анемия е пониженият синтез на еритропоетин от бъбреците. Еритропоетинът е хормон, синтезиран в бъбреците, който стимулира образуването на хемоглобин и червени кръвни клетки. Отпадането на синтеза му предизвиква появата на тежка, обезсилваща анемия – страдащите са затруднени в извършването на иначе съвсем леки задачи като изкачването на един етаж, самообслужване и др.

Възможностите за лечение на бъбречната недостатъчност са доволно ограничени, особено в късните й етапи. Пълно излекуване е възможно само в първи и втори етап, когато състоянието е безсимптомно и не предизвиква никакви оплаквания. Това означава, че грижата за здравето и здравната култура трябва да претърпят качества промяна, промяна към по-добро. Може би най-належащият проблем в съвременната нефрология е недостатъчната здравна култура.

Още за профилактиката на бъбречната недостатъчност можете да прочетете в Puls.bg.