Кои са най-често прилаганите антидепресанти?

Антидепресантите са източник на огромни приходи за фармацевтичната индустрия, присъствайки неизменно в списъка с най-предписваните и отпускани лекарства. Нещо повече, има години, в които един или друг антидепресант заема първото място сред най-доходоносните за фирмите лекарства, генерирайки приходи за производителя си от порядъка на няколко милиарда долара на година, докато негови аналози и конкуренти му подгласят на второ или трето място. Огромният търговски потенциал е довел до инвестирането на наистина огромни суми в сферата, което за няколко десетилетия даде на медицината няколко големи групи антидепресанти с висока ефективност и безопасност. Днес, те възвръщат щастието от живота на десетки милиони по целия свят.

1. Трициклични антидепресанти

Те са първата група антидепресанти, създадени през 50-те години на миналия век. Историята им започва със създаването на хлорпромазин в Париж, където психиатрите бързо установяват антипсихотичните му свойства, които, впрочем, го правят прототип и на голям и много успешен клас антипсхотици (лекарства, използвани в лечението на шизофрения).

Хлорпромазинът е наистина забележително съединение – освен че е много успешно лекарство сам по себе си, той става родоначалник на два класа лекарства – фенотиазини (антиспихотици) и трициклични антидпересанти. Първият представител на трицикличните антидепресанти, създаден въз основата на хлорпромазин, е имипрамин. Имипрамин и по-късните представители на групата – амитриптилин, кломипрамин, десипрамин и др., оказват ефект върху нивата на редица невромедиатори в главния мозък, най-вече серотонин и норадреналин, поради което се отличават с висока антидепресивна активност. Действието им обаче е ниско специфично, т.е. те повлияват различни невромедиатори в различни мозъчни центрове, което е свързано с редица странични ефекти – сънливост, замаяност, гърчове, съцебиене, ЕКГ промени и др. Това подтиква учените да продължат усъвършенстването на антидепресантите.

2. МАО инхибитори

В нервната тъкан се съдържат няколко ензима от групата на моноаминооксидазите, които разграждат моноамините допамин, адреналин, норадреналин, серотонин и др. Последните три играят ролята на невромедиатори. Забавяйки разграждането им, МАО инхибиторите повишават нивата на тези медиатори в нервната система, чрез което оказват силен антидепресивен ефект. По-ранните представители на групата оказват необратим ефект върху ензима, т.е. веднъж свържат ли се с него го деактивират напълно. При по-съвременните представители това не е така, т.е. ензимната активност се възстановява след известен период на деактивация. Това прави второто поколение МАО инхибитори по-безопасни. Въпреки това, т.е. имат потенциала да взаимодействат с голям брой лекарства, които също биват метаболизирани от моноаминооксидазите. МАО инхибиторите взаимодействат силно и с други антидепресанти.

Продължението на материала можете да прочетете в Puls.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.