Кои са основните групи антидепресанти?

1. Инхибитори на обратното захващане на серотонина и норепинефрина

Те са следващата стъпка в развитието на серотнонин повлияващите антидепресанти. За разлика от предишното поколение антидепресанти – инхибиторите на обратното захващане на серотонина, инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норепинефрина са много по-специфични в действието си. Те въздействат най-вече в мозъчните центрове, които регулират настроениeто, поради което страничните им ефекти са силно намалени спрямо предходното поколение антидепресанти. Нежеланите лекарствени реакции не са сериозни – замайване, сънливост, неразположение, мускулни болки и изсушаване на устата.

Има две ключови разлики между инхибиторите на обратното захващане на серотонина и инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норепинефрина. Поради разликите в механизмите на действие между двете групи лекарства, първите водят до безсъние, затова и се приемат сутрин, а вторите причиняват сънливост, поради което се приемат вечер. Втората съществена разлика е, че първите потискат апетита, поради което са показани при булимия нервоза, а вторите го усилват, поради което са показани при безапетитие. От само себе си е ясно, че двете групи никога не бива да бъдат обърквани за тези две показания. Останалите им показания до голяма степен се припокриват – големи депресивни епизоди, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разтройство. Поради особеностите във фармакологичния си ефект, инхибиторите на серотонина и норепинефрина са показани и за бъзсъние, гадене, сърбеж, безапетитие и мигрена. У нас най-успешният продукт от групата е миансерин, следван от миртазапин.

Още за антидепресантите можете да четете в Puls.bg.