Как окситоцинът влияе на раждането?

Окситоцинът е хормон на неврохипофизата и е един от физиологичните възбудители на спонтанната родилна дейност. Образува се от специализирани неврони в хипоталамуса. За целите на медицината се добива синтетично.

Основната функция на окситоцина е да индуцира и стимулира ритмичните контракции на гладката мускулатура на бременната матка. За съжаление, полуживотът му е твърде кратък – едва 3-4 минути, тъй като бързо се инактивира в бъбреците, черния дроб и млечните жлези. В деактивирането му участие взима и окситоциназата, която циркулира в кръвообращението.

Ефектите на окситоцина са няколко. Той засилва лактокинезата - отделянето на кърма, при галактостаза. Това се дължи на повишаване тонуса на изходните каналчета на млечните жлези (чрез контрахиране на миоепителнните им клетки) и стимулиране на пролактиновата секреция от аденохипофизата.

Интересен факт е, че чувствителността на миометриума към окситоцина е по-добре изразена към края на бременността и е максимална по време на раждането и няколко дни след него. Този феномен се дължи на естроген-медиирано увеличаване броя на окситоциновите рецептори в хода на бременността.

Препаратът се използва за индуциране на раждане при преносване или при преждевременно пукане на околоплодния мехур с първична родилна слабост. Приложение намира и при задържана плацентарна част (с цел изхвърлянето й), при аборт в ход, тежки кръвоизлизви поради атония на матката след раждане, за стимулация на лактацията и превенция на мастит (намалява млечния застой в гърдата).

Повече информация за окситоцинa и раждането може да научите на Puls.bg