Стент на сърцето - какво се случва при запушване?

Поставянето на стент в сърдечните съдове цели разширяване на стеснени участъци на коронарните съдове. С тях се застопоряват пристенни тромби или разкъсани атеросклеротични плаки, ако има такива. Стентирането е метод на поведение при ситуации на спешност и в голям процент се явяват животоспасяващи при развиващ се миокаден инфаркт. Поставят се още и планово, след установен от коронарография значим съдов дефект.

Поставят се толкова стентове, колкото е преценено, че са необходими. Следва обяснимото чувство на успокоение, предвид добрата прогноза, която теоретично (и реално) следва. Уместно е обаче да се знае една подробност, която на пръв поглед звучи неочаквано. А това е, че този стент може да се запуши и да последват същите усложнения както при първоначално тромбозиране. Състоянието се нарича стент-тромбоза и е хубаво да се познава както от лекарите, така и от пациентите.

Стент-тромбозирането е усложнение, което се наблюдава в 1-2% от болните.

Ако не бъде разпознато на време то може да причини сериозно влошаване на здравето, миокарден инфаркт и лош изход. Дължи се на запушване със съсирек на поставен в коронарните съдове стент. Дори и да не се докаже, за ретромбоза може да се мисли при развитие на миокарден инфаркт в зоната на стента, както и при всяка неочаквана смърт в рамките на месец след манипулацията.

Стент-тромбозите се делят на три основни типа според момента на възникване. Когато стане в рамките по-малко от месец говорим за ранна ретромбоза. Тя, от своя страна, бива остра, ако е по-малко от денонощие след процедурата. Късна е в диапазона месец до една година и вече много късна е ако настъпи с повече от година закъснение.

Още за запушването на сърдечните стентове, четете в Puls.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.