Хроничната умора – здравословен или психологичен проблем (І част)

Синдромът на хроничната умора е състояние с неизяснен произход, за което не се говори достатъчно и което се приема скептично дори сред лекарите, но от него страдат милиони хора по света. Едва през 1980 година състоянието е описано по-подробно.

Най-характерният симптом е постоянното усещане за умора и отпадналост, което не се подобрява дори след почивка или сън. Дори минимално физическо или умствено натоварване са способни да засилят чувството за безсилие.

Все още не са известни обаче причините за възникване на състоянието. При провеждане на изследвания често не се установява никакво отклонение от нормалните лабораторни показатели. Това е и причината лекарите дълго време да са били скептични към съществуването на състоянието и към класификацията му като болест. Все още много медици не приемат проблема като здравословен, а като психологичен.

Не са малко специалистите, които отдават хроничната отпадналост на здравословни нарушения, като желязодефицитната анемия, хипогликемия, хипотония, хормонални промени на ниво хипоталамус, хипофиза или надбъбречни жлези, алергична предразположеност или автоимунен процес и др.

Днес все по-често се лансира хипотезата, че синдромът на хроничната умора е причинен от вирус и се отключва след инфектиране с цитомегаловирус, човешки херпес вирус 6 или Епщайн-бар вируси. При провеждане на изследвания у голям процент от пациентите е открит повишен титър на антителата срещу него. Учените обаче подчертават, че не всички изследвани с висок титър имат такива оплаквания. Освен това не всички пациенти с хронична умора имат антитела срещу херпес вирус 6.

Въпреки различните хипотези конкретната причина за постоянната отпадналост все още не е известна и затова няма ефективна терапия на състоянието.

Неизяснената етиология и неясният причинител на състоянието предизвикват особен интерес и представляват обект на спорове и противоречия сред лекарите. Въпреки липсата на единно мнение сред специалистите, нараства броят на пациентите, на които е поставена тази диагноза.

Често вместо синдром на хроничната умора се използва терминът миалгичен енцефаломиелит (миалгия – болки в мускулите; енцефаломиелит – възпаление на главния или гръбначен мозък). Това наименование е предпочитано от лекарите, тъй като понятието умора е твърде неопределено и индивидуално и не отразява степента на отпадналост или другите симптоми на състоянието.

Най-често синдромът на хроничната умора се проявява след прекарано вирусно или инфекциозно заболяване, което е понижило имунитета на организма. Състоянието се регистрира по време на стрес или непосредствено след стресова ситуация.

За разлика от нормалната отпадналост, която се наблюдава в такива случаи, синдромът на хроничната умора не преминава за няколко дни или седмици, а може да продължи с месеци и дори години.

Състоянието засяга и млади, здрави и енергични хора, които без основателна причина започват да се оплакват от слабост, лесна уморяемост, главоболие, липса на концентрация, болки в стави, мускули или лимфни възли. Този грипоподобен синдром не преминава, а дори се задълбочава и изтощава организма не само физически, но и психически.

Според статистическите проучвания жените по-често страдат от синдрома на хроничната умора. Според специалистите обаче голяма част от мъжете също се сблъскват с това състояние, но са по-склонни да игнорират и омаловажават проблема.

Освен постоянната и непреминаваща умора, други характерни за миалгичен енцефаломиелит са:

* Проблеми с концентрацията
* Проблеми с краткосрочната памет
* Главоболие, различаващо се по сила и честота от обичайното
* Увеличаване и болки в лимфните възли
* Болки и слабост в мускулите
* Болки в ставите, които не се дължат на заболяване или травма
* Нарушения в съня и повишена сънливост

Към тези симптоми могат да се добавят още психологични проблеми, обърканост, задух, аритмия, болки в корема и подуване, гадене, рязка загуба на тегло и други.

В зависимост от симптомите и тяхната тежест, специалистите различават няколко форми на протичане на заболяването:

Лека – пациентът може да се грижи за себе си, но се нуждае от повече почивка.

Умерена – всекидневната отпадналост е силна и пациентите се стремят да ограничат двигателната си активност. Наблюдава се повишена сънливост, пациентите се чувстват изморени дори след 8-9-часов сън и често спят следобед.

Тежка – при тежката форма движенията са ограничени до минимум, пациентите трудно се концентрират, изпитват затруднение в извършването на елементарни движения и понякога дори се налага използването на инвалидна количка.

Много тежка – пациентите прекарват деня на легло, често имат силна непоносимост към светлина, шум и някои миризми.

Още здравни новини