Тръмп и Ерусалим – край на двудържавното решение на конфликта?

Официално признавайки Ерусалим за столица на Израел в сряда, президентът Тръмп заяви, че САЩ все още подкрепят решение с две държави за уреждането на конфликта между израелците и палестинците, ако то бъде "договорено от двете страни".

За първи път в 26-годишната си битност на миротворец, главният преговарящ от палестинска страна не се съгласи с това, пише"Ню Йорк таймс.

Генералният секретар на Организацията за освобождение на Палестина Саеб Еракат, последователен радетел за палестинска държава, каза в интервю в четвъртък, че "Доналд Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху "успяха да разбият тази надежда". Той се обяви за радикална смяна на целите на ООП: за една обща държава, в която обаче палестинците ще имат същите граждански права като израелците, включително и правото да гласуват.

"Те не ни оставиха друга опция, - каза той. - Това е реалността. Ние живеем тук. Нашата борба трябва да се фокусира върху едно нещо: равни права."

Промяната на виждането на Еракат вероятно няма да промени палестинската политика. Мечтата за палестинска държава е твърде дълбоко залегнала в съзнанието на цяло поколение лидери на ООП, така че палестинската автономна власт едва ли ще се откаже от нея. Малко вероятно е също така Израел да се съгласи на равни права, защото даването на право на глас на милиони палестинци в крайна сметка би ликвидирало Израел като еврейска държава.

Но фактът, че Еракат открито говори за това, е свидетелство за брожението, предизвикано в Близкия изток от решението на Тръмп да признае Ерусалим (за израелска столица). Подобни коментари от високопоставени палестинци като Еракат издават чувството на отчаяние, намерило израз тези дни и в протестите, избухнали на Западния бряг, при които бяха ранени десетки хора.

Представители на американската администрация упорито отричат, че президентът Тръмп е зачеркнал възможността за двудържавно решение. Те твърдят, че той отново е потвърдил стремежа си да работи за постигането на "сделката на сделките" между двете страни, както сам се изрази неотдавна. Тръмп старателно избягна да заеме позиция за евентуалните граници или за суверенитета на Ерусалим и призова за запазване на статуквото при администрирането на еврейските и мюсюлманските светини в Стария град на Ерусалим.

"Ние искаме споразумение, което да бъде добра сделка за израелците и добра сделка за палестинците", каза той.
Освен думите на президента, имаше и други признаци, че той е сериозен в намеренията си. В деня, в който с фанфари сложи името си под декларацията, признаваща Ерусалим за столица, той тихомълком подписа и друг документ, който ще отложи най-малко с шест месеца, а вероятно и много по-дълго, преместването на американското посолство в града.

Представители на Белия дом настояват, че решението на Тръмп е било продиктувано от практически и логистични, а не от политически съображения. Държавният департамент, казаха те, не може да отвори функциониращо посолство в Ерусалим според графика, определен по закона от 1995 г., който изисква президентът на всеки шест месеца да подписва временно оставане на посолството в Тел Авив.

Но отлагането на преместването избягва конкретизирането на символиката на новата американска политика и спестява на Белия дом поредица от решения (например къде в града да бъде разположено посолството), които биха започнали да очертават географията зад преднамерено твърде общата декларация на Тръмп за Ерусалим.
"Избягването на преместването на посолството е начин да се избегне географска дефиниция, - каза Мартин Индик, бивш американски посланик в Израел. - Избягването на каквато и да е географска дефиниция на признаването на Ерусалим (за столица) изглежда като опит да се поддържа жив мирния процес."

Според юридически експерти в закона от 1995 г. няма нищо, което да попречи да администрацията на Тръмп просто да окачи една табела пред входа на сегашното американско консулство в Ерусалим и да го нарече посолство. След разпадането на Съветския съюз, САЩ набързо откриха посолства във временни резиденции в новите независими републики.

"Бих се изненадал, ако Държавният департамент изтълкува закона за посолството в Ерусалим по начин, който изисква да се намери подходящ терен за нова сграда на посолството или други подобни стъпки", каза Скот Андерсън - експерт от мозъчния тръст "Брукингс инститюшън". "Ясните формулировки в закона изискват само държавният секретар да вземе решение и да информира Конгреса, че американското посолство в Ерусалим е официално открито", добави той.

Други бивши (американски) дипломати в Близкия изток казаха, че решението за отлагане на местенето на посолството има много по-малко значение от символичния смисъл на декларацията на Тръмп за Ерусалим.
Дългогодишни наблюдатели на Близкия изток казаха, че приказките на Еракат за еднодържавно разрешение са повече израз на гняв, отколкото на радикална промяна в палестинската позиция. Вземайки предвид вероятното отхвърляне от Израел на равните права, американски и израелски поддръжници на двудържавно решение казаха, че тази опция, каквото и друго да се мисли или предлага, си остава единствената възможна.

"Не искам да омаловажавам огорчението, което палестинците изпитват, - каза Дейвид Маковски от вашингтонския Институт за близкоизточна политика, - но в посланието на Тръмп имаше двойственост, която някак си се загуби." Според него Тръмп не затваря вратата за преговори по границите и по суверенитета. "Трябва да бъдат чути и двете части" (на посланието), каза той. Експертът изрази резерви към момента, който Тръмп е избрал да обяви решението си, но добави, че палестинците може да се върнат на масата за преговори, когато страстите се охладят.
"В момента гневът не им позволява да чуят това, - каза Маковски - Но ако той (Тръмп) представи план през първото тримесечие (догодина), няма ли да искате да чуете какво предлага той? Палестинците все още смятат, че Тръмп е като булдозер, и ако е дал нещо на израелците в сряда, може да даде нещо и на палестинците в четвъртък."

В интервюто си Еракат сложи знак за равенство между решението на Тръмп за Ерусалим и заплахата на администрацията да затвори представителството на ООП във Вашингтон и други заплахи за спиране на финансирането на палестинците.

"Тези хора са по-израелци от самия Израел", отбеляза той.

Еракат каза, че ще настоява в Палестинския национален съвет (парламента на ООП) за промяна на стратегията. Президентът на Палестинската автономия - Махмуд Абас, също намекна за подобно нещо в речта си пред Общото събрание на ООН през септември.

Но дори и Еракат да успее да убеди Абас да се откаже от мечтата за две държави, това би било твърде болезнена промяна за едно поколение от палестински лидери, извървяло трудния път до примирението с факта за намалялата (палестинска) земя след Арабско-израелската война от 1967 г.

"Трудно е да се приеме, че можеш да тръгнеш по този път, без на някакъв етап да се лишиш от онова, което прилича на самоуправляваща се автономия, - каза Даниел Леви, шеф на базирания в Лондон Американско-близкоизточен проект. - Ще трябва да признаеш края на Палестинската автономия, която така и не прерасна в държава."

Леви смята, че мирният процес и палестинците са в преходен период, в който, поне така изглежда сега, двудържавното решение е провалено. Но добавя, че "нещо, което е свършено от хора, може и да бъде демонтирано от хора. /БТА/