Въпросът е: Дали Съединените щати все още са истинска демокрация?

Гласоподавателите в развитите демокрации са свикнали да отиват до избирателните секции, за да избират между партии с различни визии, програми или идеологии. Хората, живеещи в страни с ограничени свободи обаче, гласуват не толкова за кандидати и по конкретни въпроси, а колкото да покажат, че има свободни и честни избори и че имат право на глас. Съединените щати в тази посока ли се движат?

Докато американците се готвят да направят избора си на изключително важните междинни избори за Конгрес на 6 ноември, значими теми като климатичните промени и имиграционната политика разделят двете основни партии, пише Ройтерс. На дневен ред преди изборите по начин, безпрецедентен за времето след борбата за граждански права на чернокожите, ясно застана самият въпрос за демокрацията.

В голям брой утвърдени демократични държави в Европа и Северна Америка демокрацията е свързана с избора на икономическа програма, определянето на външнополитическия курс на страната или с правенето на избор по пакет от въпроси на вътрешната политика като еднополовите бракове или начина на работа на правоохранителните органи.

В страни, които не са особено демократични обаче, дали защото демокрацията все още не се е утвърдила или защото ерозира, изборите са различни. В страните от бившия Съветски съюз, Азия, Близкия изток и други места изборите често изправят управляващите партии, опитващи се да ограничат свободата на словото и на събранията и да избегнат честни избори, срещу опозиционна партия или блок, имащи за своя предизборна програма именно демокрацията.

През 2018 г. американските избори започват притеснително да приличат на тези в не толкова демократичните страни. В надпреварата за губернатор на Джорджия например кандидатът от Републиканската партия Брайън Кент, натоварен в качеството си на щатски секретар с организацията на изборите в Джорджия, се опита да лиши от право на глас десетки хиляди избиратели, по-голямата част от които афроамериканци.

В Канзас кандидатът за губернатор на републиканците Крис Кобак придоби известност в цялата страна, когато президентът Доналд Тръмп го назначи за председател на комисия за разследване на изборни измами, които са доста рядко явление в САЩ. Кобак е човек, прекарал голяма част от кариерата си в призиви за ограничаване на правото на глас, което би създало трудности за много хора да гласуват - особено за тези, които не са бели. В няколко други щата като Айова, Мисури и Северна Каролина републиканците създадоха през последните две години законодателство, което направи гласуването по-трудно за хората.

Освен различните позиции на двете партии за правото на глас контролираните от републиканците щатски правителства в Оклахома и Луизиана приеха закони, предвиждащи по-тежки наказания за протестиращи или по-друг начин въвеждат ограничения за дейности, намиращи се под защитата на първата поправка на конституцията за свободата на събрания и на словото. Няколко други щати също подготвят подобно законодателство. Това се случва в контекста на направените от президента републиканец предложения за ограничаване на правото на протест и честите му твърдения, че медиите са "врагове на народа".

Причина за оптимизъм е фактът, че дебатът за демокрацията в САЩ е учудващо силен и става все по-публичен. Поддръжниците на по-голямата демокрация призовават за отмяната на закони, които създават препятствия за упражняването на правото на глас, и за по-либерално тълкуване на първата поправка. Други казват, че конституцията е създадена, за да ограничи демокрацията, че текстът на документа не цели да улесни гласуването и че Съединените щати са република, а не демокрация.

Дебатът стана по-нелицеприятен след избирането на Тръмп, който стана вторият (след Джордж Буш-младши) републиканец през този век, заел президентския пост, без да печели народния вот, и горчивината от факта, че Брет Кавано бе одобрен за върховен съдия от сенатори, представляващи малцинството от американците. Това демонстрира недемократичния характер на правилото всички щати да имат по двама сенатори въпреки големите разлики в броя на населението. Това не е добре за стабилността и легитимността на американското правителство, но може бавно да помогне на страната да стане по-демократична.

Голяма е вероятността, когато демократите си върнат контрола над Конгреса, да въведат структурни промени с цел справяне с кризата на демократичната легитимност в САЩ. Някои от предложенията в тази насока включват увеличаването на броя на върховните съдии или предоставянето на щатски статут на столицата Вашингтон и Пуерто Рико. Това ще позволи на населението им с различен произход да избира собствени сенатори и така да бъде намалено расовото неравенство, което (поне до този момент заради броя на малките, населени предимно с бели щати) продължава да бъде характерно за американския Сенат.

Това са партийни позиции, но те отразяват нарастващите опасения на демократите, че дефицитът на демокрация в американските политически структури изглежда е в полза на републиканците. Много от тези проблеми няма да бъдат решени на междинните избори. Начинът, по който е конституиран Сенатът, процесът на утвърждаване на върховни съдии и избирането на президенти не е предмет на гласуването. Въпреки това хората, които искат истински демократична Америка, започват да осъзнават, че тези структури се нуждаят от промяна и че националният дебат за демокрацията става все по-неразделна част от американската политика.

/БТА/