Бруталното полицейско насилие е дълбоко вкоренено в историята на САЩ

Убийството на Джордж Флойд не е нещо необичайно - през последните години няколко трагедии в Америка доведоха до създаването на движението Black Lives Matter. Но напрежението между чернокожите и бялата полиция в САЩ съществува от векове, а началото му може да се проследи чак до 1700-те години.

18 век - Патрулите за роби

Има два истории за това, как се формират съвременните правоприлагащиоргани в САЩ.

Корените на полицията в Южните щати са именно в така наречените "патрули за роби". Белите дробоволци са били упълномощени от държавата да прилагат насилие и да връщат обратно роби, които са избягали. Потушавали са въстанията на чернокожите и са наказвали онези, които са нарушавали робските закони.

Първият такъв патрул е създаден през 18 век в Южна Каролина, а всеки щат, който не е премахнал робството, бързо се сдобил с тях. Белите мъже имали право да влизат в домовете на хората, независимо от расата или етническата принадлежност, ако заподозрат, че те крият чернокожи роби.

По-известните предшественици на съвременните правоприлагащи органи обаче са централизирани общински полицейски управления, които се формират в началото на 19 век. Те се появяват първо в Бостън, а скоро и в Ню Йорк, Олбани, Чикаго, Филаделфия и останалите щати. В първите полицейски управления преобладават бели мъже, които са по-фокусирани върху реагирането на безредие, отколкото на истинска престъпност.

20 век - белите и черните не могат да стоят на една маса

През 20 век в полицейските части вече има шепа цветнокожи полицаи, но те патрулират само в кварталите, в които има чернокожо население.

Краят на патрулите за роби идва след гражданската война. В следващите три години чернокожите следват стриктни правила - има определени места, на които могат да работят, определени суми, които могат да взимат, места, на които да живеят и дори лимит на това до къде могат да пътуват. Тези "черни кодове" бързо стават нелегални. Но две десетилетия по-късно се появяват законите на Джак Кроу.

В продължение на 80 години чернокожите и белите нямат право да седят на една маса. За тях има различни обществени сгради като училища и библиотеки. Чернокожите, които се озовавали на място, предназначено за белите, ставали жертва на изключителна полицейска бруталност. Властите не предприемали действия, когато белите линчували цветнокожите, дори и те да са невинни. Никой не съдел и полицаите, ако се стигнело до там, че да убият чернокож човек. 

Големи бунтове, породени от насилието на властите срещу чернокожите в САЩ е имало през 1939 г., 1949 г., 1963 г., 1965 г., 1991 г.  В страната, в която всички би трябвало да са равни, борбата за равенство продължава и до днес.

Навярно за онези, които са прекарали векове в това да репресират чернокожите, е най-трудно да се променят.

Just about an hour ago, police officers shove man in Niagara Square to the ground (WARNING: Graphic). Video from: @MikeDesmondWBFO pic.twitter.com/JBKQLvzfET

— WBFO (@WBFO) June 5, 2020

Расизъм през последните няколко десетилетия

Не всички полицаи са лоши. Не всички биха убили невъоръжен чернокож мъж или биха стреляли с гумени куршуми срещу протестиращи. Но много са онези, които проявяват насилие над обикновените граждани. А през последните години това се случва не само срещу цветнокожи. Много организации с власт стоят именно зад тези полицаи, които решават да прилагат сила. Почти винаги те успяват да се разминат с тежко наказание и дори не са освободени от работа. А ако се стигне до там - те просто сменят участъка, в който работят.

В Америка има 1800 различни полицейски части. Според данни на BBC, в Калифорния е нужно между 24 и 48 седмици, за да станеш полицейски служител. А в Северна Каролина са ти нужни 16 седмици и половина, за да получиш значка - наполовина по-малко, отколкото да получиш лиценз за бръснар в щата. 

Who is this serving?

Who is this protecting? pic.twitter.com/IK8DkwLLUT

— jordan (@JordanUhl) May 31, 2020

Има по-голяма вероятност да бъдеш убит от полицията, ако си черен, отколокто бял. Това показват не едно и две изследвания. Според данните на университета в Станфорд, органите на реда дори спират за проверка повече автомобили управлявани от чернокожи, отколкото от бели, при положение, че афроамериканците са едва 12% от населението на страната.

Движението Black Lives Matter се роди през 2013 година. И тогава, подобно на протестите днес, хората излязоха на улиците, за да търсят справедливост и край на полицейското насилие. Смъртта на Джордж Флойд напомня много на гибелта на Ерик Гарнър, който издъхва по време на арест през 2014 г. Неговите последни думи също са "Не мога да дишам".

Месец след смъртта на Гарнър в Мисури също започват протести. 18-годишният Майкъл Браун е убит от полицаи. През август 2014 г. куршумите на органите на реда в Лос Анджелис попадат в Езел Форд. Следват убийствата на 28-годишният Акай Гърли в Ню Йорк, 12-годишният Тамир Райс в Клинвланд през ноември същата година. Но кръвта, пролята само през 2014 г., не свършва до тук.

На 20 октомври полицаят Джейсън Ван Дайк изстрелва 16 куршума в тийнеджъра Лакан Макдоналд в Чикаго. Момчето носело нож и всеки би си казал, че полицаят се е уплашил за живота си. Но всъщност не е така - Ван Дайк е стрелял от 3 метра в момчето, което не го заплашвало по никакъв начин.

През 2015 година започват протестите "Кажи името й", подтикнати от движението Black Lives Matter, които са в чест на жените и момичетата, убити по време на полицейско насилие. Същата година, през ноември, Минеаполис отново гори заради убийството на 24-годишният Джамар Кларк, който е застрелян от полицаи.

През 2016 година в Северна Каролина е обявено извънредно положение, след като протестите заради убийството на 43-годишният Кийт Скот излизат извън контрол. През март 2018 година избухват масови протести в Калифорния заради Стефон Кларк, който е убит в градината на баба си.

Това са само част от случаите, които водят до гнева, който днес всекидневно изкарва протестиращите на улицата във всички щати на Америка. За да се събуди този гняв, е нужна дори и най-малката провокация, както ни показа случилото се в един топъл ден през май.