Историите ON AIR: USA – Изборна математика

Демокрация означава управление от името на всички хора, според тяхната воля. А това може да се постигне само със свободни избори и ясни правила даващи възможност на всеки гласоподавател да изрази мнението си. Историята показва, че всеки вот в България от 1990 г. насам се прави по обновен ред. През 2014-та парламентът прие нов Избирателен кодекс, който за шест години е променен 18 пъти и все не се намира точната формула. Ако трябва да направим сравнение с най-голямата демокрация в света Съединените Американски щати ще се изумим от тяхната консервативност. Там повече от 230 години изборите се провеждат по едни и същи начин. Една съществена промяна е направена през 1845 година, когато е избран денят, в който се гласува за президент. Това се случва на всеки четири години, в първия вторник на ноември. Решението на Конгреса е мотивирано така: срядата е заета от фермерски пазари, неделята е ден за църква, а хората живеят далече от секциите и им е необходим един ден за път до избирателната урна.

Историята на изборите в САЩ започва в далечната 1787 година. В продължение на 11 години първите 13 щата са били слабо съединени в съюз наречен още тогава Съединени Американски Щати и са спазвали Принципите на Конфедерацията. В следствие на криза, бунтове и опасност от разцепление представители на различните щати се обединяват в в така наречения Конституционен конвент и създават американската конституция. Хората, които подписват този документ са така наречените бащи-основатели. Още тогава в основния закон се включват и правилата за избор на президент така, че нито един щат да не бъде ощетен.

"Някои от тях като Вирджиния са много богати, но не чак толкова населени. Други като Масачузетс са много богати и много населени. И трети като Каролините са сравнително населени, но не много богати. И някои като Джорджия са и бедни, и слабо населени. Чисто пропорционалният принцип би фаворизирал населените щати. Това пък би привлякло още по-голямо население в тях и би направило слабо населените щати безгласна буква", обяснява политологът Христо Анастасов.

Президентските избори в Съединените Американски Щати всъщност са двустепенни. По Конституция хората гласуват за държавен глава. Кандидатите обаче не получават тези гласове пряко, а чрез Избирателния – Електоралния колеж. Получава се така, че в деня на вота с бюлетината за президент се избират членовете на колежа, наречени електори. След като изборите във всеки щат приключат, електорите избират новият президент. Заради тази особеност, в историята на САЩ има случаи, когато президент е ставал кандидата събрал по-малък народен вот, но получил повече електорски гласове. Членовете на Избирателния колеж са длъжни да дадат вота си за кандидат-президента, който е спечелил техния щат.

"Важно за избора на президент е, че когато избирателите гласуват, те индиректно участват в избора на президент, тъй като избират така наречените електори, които в отделния щат са равни на броя на конгресмените плюс броя на сенаторите", казва Димитър Димитров, преподавател "Избори и изборни системи" в СУ "Св. Климент Охридски".

Броят на електорите за всеки щат е определен в член втори на американската конституция. От 1964 година те са 538. Това са и максималния брой гласове на Избирателния колеж, които може да получи един кандидат-президент, ако цяла Америка гласува за него. Но за да бъде избран са му достатъчни 270 от тях. Ето как става разпределението на електорския вот. Хората във всеки щат гласуват. Системата е мажоритарна. За победител се обявява получилият по-висок резултат. Тоест, ако вота е 70 процента за едната партия и 30 процента за другата – всичките електорски гласове в този щат се присъждат на кандидата спечелил по-големия процент. Система се нарича: „победителят взима всичко“. Тя се е превърнала в стандартна за цяла Америка с изключение на Мейн и Небраска. Тези два щата могат да разделят електорите си пропорционално така, че да запазят народния вот.

"Аз мога да дам един генерален съвет на всички – не вярвайте на допитванията, които са на национално ниво. По простата причина, че в Съединените щати заради така наречената Избирателна колегия или Електорален колеж нямаме едни национални избори за президент, а имаме 50 отделни щатски избора, които после се сумират", казва проф. Христо Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет. Той припомня и изборите от 2016 година, когато Хилъри Клинтън спечели три милиона гласа повече от Доналд Тръмп, но президент стана Тръмп.

От както се провеждат избори в САЩ, няколко щата решават изхода от кандидат-президентската надпревара. Наричат ги суинг или колебаещи се. Предварително вотът на техните избиратели не е ясен и затова желаещите да влязат в Белият дом съсредоточават кампаниите си там. Обикновено това са десетина щата, сред които Флорида, Охайо, Пенсилвания, Невада, Северна Каролина, Мичиган. Там партиите концентрират огромни ресурси за реклама, предизборни обиколки на кандидатите за президент и организират много срещи с избиратели.

Вижте повече в репортажа на Bulgaria ON AIR