Мигрантският наплив може да разруши ЕС

Европейските лидери намират начин да се разберат за дълговете на Атина - но не и възможност за компромис, щом става дума да приемат стотиците хиляди мигранти, стигнали гръцкия и италианския бряг, пише Евгений Шестаков в "Росийская газета".

Това потвърди отново срещата на вътрешните министри от страните в ЕС, обсъдили какво да правят с нелегалните пришълци, стъпили вече в Стария свят, и как да спрат притока на нови, традиционно засилващ се през летните месеци. Стана ясно, че през първото полугодие в Европа са дошли към 100 хил. бежанци от Близкия изток и Африка.

Дискусиите обаче не стигнаха отвъд тази констатация. И размислите как да се обезвреди "миграционната бомба", заложена под единна Европа, останаха за лидерите на страните от ЕС, които ще се срещнат в Брюксел на 25 и 26 юни. Има риск дебатите около миграционната политика да прераснат в грандиозен скандал с непредсказуеми последици за Стария континент.

Позициите на участниците в лидерския форум се знаят добре, но заради тази яснота много държави от Стария свят губят възможност да маневрират в търсене на компромис. При това политиците, събрани в Брюксел, ще трябва да се съобразят с данните от проучвания в Европа. А те не носят утеха. Рязко е скочила популярността на националистическите партии; повечето анкетирани европейци сочат кажи-речи за основна причина за това високата имиграция (47 на сто) и разочарованието от ЕС (38 процента).

С оглед на тези нагласи мнозина от европейските лидери, планирали участие в брюкселската среща, пак няма да приемат плана на еврочиновниците - нелегалните да се разпределят по квоти сред всички страни в единна Европа.

Най-радикално е настроен Лондон. Британският премиер Дейвид Камерън разговаря през май с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и още тогава го предупреди, че кралството ще ограничи прииждането на мигранти. И то не само на нелегални от Близкия изток и Африка, но и на хора от страни членки на единна Европа. В противен случай, обясни Камерън, референдумът за излизане на страната от ЕС ще бъде неизбежен, а изходът му – предсказуем.

Подкрепени тъй мощно от Лондон в морален план, срещу задължителни мигрантски квоти се опълчиха в единен фронт Испания, Чехия, Словакия, Полша и балтийските страни. Унгария лансира сред населението и пропагандна кампания против нелегалните пришълци.

Недвусмислено коментира идеите за квоти вътрешният министър на Франция: "Щом мигрантите са дошли в Италия, ще е нормално там да си останат". И подкрепи тези думи с нареждане да се възстанови контролът по френско-италианската граница. Същото направи и Швейцария от страх, че нелегалните, несполучили да проникнат във Франция, ще търсят планински пътеки към "страната на часовниците и сирената".

Рим не желае да се бори сам-самичък с миграционния проблем, но всичките му призиви, увещания, а и заплахи към ръководството на ЕС засега са безрезултатни. Защото миграционното законодателство на ЕС гласи, че имигрантите трябва да получават бежански статут в страната на пристигане. Което значи, че докато си извадят мечтания документ, за съдбата им отговарят само италианските власти.

И днес виждаме странна ситуация. От една страна, Рим не желае да държи в страната толкова много незаконни мигранти. Властите на цели три области в Италия вече отказаха да настаняват бежанци. Едни обясниха, че този "библейски Изход" ще им пречи да управляват града си, други се оплакаха, че може да пострада курортният сезон. "Трудно ще накараме европейските страни да приемат бежанци, щом собствените ни провинции не искат", коментира с горчивина италианският премиер Матео Ренци.

От друга страна се разбра, че стигналите до Италия мигранти не се канят да останат в страната. Те с всички сили се стремят да напуснат негостоприемния, не твърде богат Апенински полуостров и да се промъкнат в Северна Европа, отпускаща на бежанците по-щедри социални помощи от италианските.

На предстоящия лидерски форум част от държавите в ЕС може би ще заплашат официално да отхвърлят основополагащия принцип на общността за свободно движение между страните членки, за да не допуснат нови мигранти на своя територия. И участниците в брюкселската среща ще останат също тъй глухи към молбите за помощ от Рим и Атина, както при всички дискусии на тази тема досега.

Тук впрочем се откроява един парадокс: сред ключовите причини за мащабна миграция от Либия бе военната операция на коалицията начело със САЩ, довела до падането на режима на Кадафи. Ударите по обекти в Триполи бяха нанасяни главно от френската и британската авиация, докато Италия, напротив, гледаше да намали участието си в конфликта и отказваше да бомбардира Либия.

Тогава Париж и Лондон в един глас призоваваха италианците да си припомнят европейската солидарност и да бъдат по-активни. Сега обаче Рим сърба миграционната "попара", забъркана със свалянето на Кадафи, а Лондон и Париж хич не помислят за солидарност.
 

/БТА/