"Горещите точки" на Брюксел се провалиха

Два дни преди крайния срок, в който ЕС си обеща да отвори всичките 11 "горещи точки", които да обработват, разпределят и връщат бежанци, само два от тях работят.
Европейската комисия (ЕК) предложи концепцията на "горещите точки" – приемни центрове по границите на Съюза, които да регистрират и преразпределят прииждащите към Европа бежанци, в началото на лятото.

През септември вътрешните министри на ЕС възложиха на ЕК да отвори 11 такива точки – 5 в Гърция и 4 в Италия до края на ноември. До днес от тях работят само центровете в Лампедуза, в Италия и на гръцкия остров Лесбос. Нови дати за рязане на ленти не са насрочени, въпреки че Брюксел изрази готовност да плати разходите и поиска от страните членки да дадат 770 граничари и експерти по идентификация, които да интервюират кандидатите за убежище.

"Горещите точки" трябваше да отсяват хората, които имат право на убежище от икономическите имигранти и да връщат последните обратно. Бежанците трябваше по квоти да се прехвърлят във вътрешността на ЕС.

Проблемът е обаче, че кандидатите за убежище не искат да ходят където и да е и отказват да се идентифицират. От началото на октомври под 200 от 160 000 планирани презаселвания са осъществени.

Изправена пред невъзможността да осигури изпълнението на квотите ЕК реши на бежанците да се предлага еднократно да се включат в системата за преразпределяне. Ако откажат те трябва да останат в страната, в която са регистрирани, т.е. в Гърция или в Италия.

Днес ЕС ще се опита да си купи отдръпване на миграционната вълна от Турция. Европейските лидери се събират отново извънредно в Брюксел в неделя следобед, за да уточнят условията, при които Турция ще се ангажира да задържи мигрантите и да пропуска само определен брой от тях да влизат легално в Европа. Вместо очаквания президент Реджеп Ердоган обаче в последния момент Анкара реши да изпрати премиера Ахмет Давутоглу, а споровете между страните членки, какво трябва да се направи с имигрантите остават дълбоки.

Европейските лидери вероятно ще одобрят отпускането на 3 млрд. евро, които да помогнат на Турция за издръжката над 2,5 млн. бежанци, намиращи се на нейна територия. Срещу тях Анкара трябва да позволи на бежанците да работят, а на децата им да ходят на училище и да започне да ги интегрира. В същото време Турция трябва да засили контрола по границата си и да не пропуска мигранти към Европа. Една четвърт от парите ще са от европейския бюджет, останалите – трябва да съберат страните членки. До 21 декември те трябва да уточнят как ще направят вноските, изчислени според БВП, за да започнат плащанията. Българската е 7,3 млн. евро.

Освен това Турция ще започне преговори за членство в ЕС по главата за икономическо развитие и ускоряване на процеса за сваляне на визите. Очакване за визите може да се очаква още през март, като вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс, който води преговорите от името на ЕС, съобщи, че вероятно ще се започне с бизнес пътуванията към Шенген.

От началото на годината в ЕС са влезли повече от 1,2 млн. имигранти и бежанци. По данни на европейската гранична агенция Фронтекс над 550 000 от тях са влезли от Турция в Гърция.