След 1 млн. мигранти Европа отново е разделена от граници

След откриването си през 2000 г. мостът Йоресунд между Дания и Швеция стана внушителен символ на европейската интеграция и начин за безпроблемно преминаване на граница, чието съществуване хората дори не забелязваха, пише Карл Ритер от Асошиейтед прес.

От вчера новите ограничения за пътуванията, наложени от Швеция с цел да ограничи рекордния поток от мигранти, превръщат моста в смайващ пример как националните граници се появяват отново. Една година на ограничителни мерки срещу миграцията и тероризма почти е унищожила идеята за Европа без граници, в която можете да шофирате или да се качите на влака от Испания на юг до Норвегия на север, без да трябва да си показвате паспорта.

"Връщаме се към миналото", каза Андреас Онерфорш, който живее в град Лунд, от шведската страна на моста. Като доцент по интелектуална история той каза, че е имал полза от свободното движение на хора и идеи по моста - учил е и от двете страни и е преподавал на студенти както от Швеция, така и от Дания.

"Връщаме се назад към време, когато мостът не съществуваше", заяви той, като визираше контролните пунктове, създадени в понеделник от датската страна за пътниците с влакове, които искат да преминат моста до Швеция.

Тази стъпка цели да спре мигрантите без документи, които опитват да стигнат до Швеция. Страната промени драстично политиката си на отворени врати, след като миналата година пристигнаха над 160 000 търсещи убежище, предимно от Сирия, Ирак и Афганистан.

По-рано бяха въведени проверки на границите в Германия, Австрия, Франция, Белгия и други страни в зоната с предполагаемо свободно придвижване, която обхваща 26 държави.

Очаква се мерките да бъдат временни, но има вероятност да бъдат удължени, ако мигрантската криза в Европа продължи през 2016 година.

"На практика сега всяка страна е сама за себе си", каза Марк Ринард, експерт по Европейския съюз в Шведския институт за външна политика.

Като се позовават на изключителни национални обстоятелства, свързани с сигурността, тероризма и обществения ред, няколко европейски страни преустановиха прилагането на правилата на ЕС, които изискват от тях да държат отворени границите помежду си.

Това е важно развитие, което засяга основата на европейския проект - свободното движение на стоки и хора през границите.

Центърът за анализи "Брьогел", базиран в Брюксел, съобщава че през 2014 г. почти 1,7 милиона души са пътували ежедневно през границите в зоната за свободно движение, известна като Шенгенската зона по името на града в Люксембург, където е създадена през 1985 година.

Премахването й би засегнало ежедневния им живот, но последствията за Европа ще са далеч по-дълбоки предвид "видимия и силен символ на европейската интеграция, който представлява Шенген", написаха през декември изследователите от центъра "Брьогел" Нурия Бут и Гунтрам Волф.

Дали временното повторно въвеждане на граници ще означава и повторното издигане на вътрешни граници между европейските граждани предстои да видим. Но мигрантската криза все повече става по-голямо предизвикателство пред европейското единство от цепнатините, които се появиха през последните години заради общата валута на блока – еврото.

Страните от ЕС показаха рязко различаващи се възгледи за начина за справяне с единия милион мигранти, които прекосиха Средиземно море през 2015 година. Германия и Швеция до скоро казваха, че бежанците са добре дошли, докато унгарското правителство издигна стена, за да ги задържи извън страната. Датското правителство предприе серия от мерки за обезкуражаване на мигрантите, които искат да отидат в страната, включително предложение да се конфискуват бижутата им, за да се покрият разходите им в Дания.

Общите правила, които изискват бежанците да потърсят убежище в първата страна от ЕС, в която влязат, се сринаха, след като Гърция и Италия бяха залети от пристигащите по море, а страните на север просто пропуснаха мигрантите до желаните от тях дестинации, често Германия или скандинавските страни.

В същото време усилията на ЕС за по-равномерно разпределение на бежанците срещнаха твърда съпротива от страни членки. Към ноември само около 150 от 160 000 бежанци бяха разселени от Гърция и Италия според плана на ЕС.

Кризата направи да изпъкнат структурните проблеми на ЕС, като показа, че съюзът е въвел общи правила, които просто не може да наложи, когато външният натиск стане прекалено голям, заяви Карл Лалерщат, съосновател на "Блек маркет уоч", базирана в Швейцария организация с идеална цел, която се фокусира върху международния трафик на хора.

"Това не е силна федерална държава, която може да отмени решенията на своите членове", каза той. "В същото време отделните страни членки имат задължения към ЕС. Така се оказахме в това междинно положение".

Всички надежди за бързо завръщане към Европа без граници бяха смазани от убийственото нападение през ноември в Париж, след което Франция обяви извънредно положение и засили граничния контрол със съседните страни.

Ако по границите се случват задръствания, в крайна сметка на гражданите на ЕС и транспортните фирми, които работят с камиони, ще им дойде до гуша, казва Ринард от Шведския институт за външна политика.

"Веднага щом започне да ги засяга икономически, хората ще започнат да питат това ли е правилното решение на проблема", каза Ринард.

Въпросът вече се задава от компании и пътуващите всекидневно, които са против новите проверки на документите за самоличност в осемкилометровия комплекс от тунел и мост Йоресунд, известен на европейските телевизионни зрители като центъра на шведско-датския криминален сериал "Мостът".

Железопътните мрежи от двете му страни бяха интегрирани, за да позволят на хиляди пътуващи всеки ден да пресичат моста, като на практика включиха шведските градове Лунд и Малмьо сред предградията на Копенхаген.

Новите проверки на самоличността обаче означават, че вече няма да има пряка железопътна връзка от главната гара в Копенхаген до Швеция. Пътуващите към Малмьо ще трябва да сменят влаковете на летището в Копенхаген, след като преминат през контролните пунктове там, което добавя около половин час към четиридесетминутното всекидневно пътуване.

За да избегне проблеми, шведската национална железопътна компания отмени изцяло курсовете до Дания. Само датски и местни шведски оператори продължават да обслужват моста.

"Така става, когато националните държави тропнат с крак и заявят, че сигурността е най-важна", заяви доцент Онерфорш. "Това влиза в разрез със свободата на движение, за която говорят от близо 20 години, и която беше причината изобщо да се присъединим към ЕС."
 

/БТА/