Експлоатация до кръв! Месото в Германия е по-евтино, защото...

Мижави надници, трудова експлоатация, заобикаляне на законодателството: германските кланици масово използват пренаети работници, основно от Източна Европа. И за тяхна сметка извличат огромни печалби, пише Дойче веле.

Тежка злополука още на третия работен ден: в една кланица близо до Гютерсло електрически трион прорязва дълбоко кутрето на един 50-годишен българин. Лекар обаче така и не е извикан. Мъжът е принуден да продължи да работи - въпреки силните болки.

Това се случило в петък. Българинът обаче успял да отиде в болница чак в понеделник, където бил опериран и оставен два дни на стационарно лечение.

Работодателят не проявил никакъв интерес към наранения работник, тъкмо обратното дори: на неговото работно място веднага бил назначен друг човек, а леглото му в работническото общежитие било дадено на друг. Така българинът изгубил наведнъж и работата, и квартирата си. Той се намирал в пробен период и дори не е знаел името на фирмата-подизпълнител, която го е назначила на работа в кланицата.

Помощ за източноевропейци

"Има много подобни случаи", казва Шаболч Сепси от организацията "Честна мобилност" в Дортмунд, която оказва помощ на източноевропейски работници, изпаднали в беда. Точно към нея се е обърнал и 50-годишният българин.

"Не успяхме да издействаме удължаване на договора му, но поне се преборихме за парите, които му се полагат като болнични", казва Сепси. Той разказва, че някои работници водят и дела срещу работодателите си - най-често за дължими суми, а служители на "Честна мобилност" им оказват правна помощ.

Основният контингент от работници в месопреработвателната промишленост в Германия продължава да е от Източна Европа. От 2016 година организацията "Честна мобилност" се занимава интензивно с правата на тези работници. В Дортмунд, Кил, Олденбург и Реда-Виденбрюк се провеждат консултации на полски, български, румънски и унгарски. Те са единствената надежда на много от работниците, които не са запознати с правата си.

"Целият производствен процес - от клането до готовия продукт - е отдаден на фирми-подизпълнители. А германските предприятия не носят отговорност за работниците на подизпълнителите", обяснява Сепси.

Работодателите в сектора дори използват специални трикове, за да избегнат задължителната от 2014 г. минимална работна ставка от 8,75 евро на час. Някои работодатели, например, водят грешен отчет за отработените часове, начисляват такси за острене на ножовете и за работно облекло или глобяват работниците за уж лошо свършена работа. Така в края на месеца може да липсват, примерно, 200 евро в договорената заплата.

През септември 2015 в германските кланици всъщност трябваше да настъпи значително подобрение на ситуацията. Тогава работодателите в бранша се задължиха доброволно да подобряват условията на труд в своите предприятия. А 18 големи концерна дори обещаха да намалят броя на наемните работници и да назначават повече собствени работници - съобразно германското трудово право.

Синдикатите: обещанията не са изпълнени

"Фирмите, които поеха писмено такъв ангажимент, наистина с времето предложиха на наемните работници постоянни трудови договори съгласно германските закони", казва Михаел Андрицки, директор на Съюза за хранителна икономика. Но като цяло за бранша положителните промени все още са незначителни, подчертава той.

Шефът на браншовия синдикат в областта Олденбург Матиас Брюмер пък е категоричен, че самозадължаването на месопреработвателните предприятия е пълен провал: само една част от фирмите е подписала декларацията, а далеч не всичко обещано е изпълнено. "На много места продължават да използват наемни работници", казва той.

Според Брюмер наемният труд е най-големият проблем за германската месопреработвателна промишленост. Много малка част от заетите в бранша имат постоянни трудови договори. Тази система поощрява едва ли не експлоатацията на работника, категоричен е синдикалистът.

Предприятията извличат ползи от временните договори. Една от тях е свързана с таксата за възобновяеми енергийни източници, която фирмите могат да си спестяват, ако използват пренаета работна ръка. Причината: въпросната такса зависи от разходите за енергия и за работен персонал. А разходите за пренаетите работници попадат в друга графа и не се водят като разход за персонал.

Всичко това води дотам, че в Германия месото е по-евтино, отколкото в други страни, а браншът изживява бум. В Германия се колят всеки ден по 1,9 милиона животни. Десетте най-големи месопреработвателни фирми правят оборот за 20 милиарда евро. В същото време клането на едно прасе струва само 1,50 евро - ако се извършва от наемен работник, назначен от фирма-подизпълнител. "Така ние внасяме евтина работна ръка и изнасяме евтино месо", обобщава Матиас Брюмер.