Решаващ вот във Франция – ще остане ли тя мотор на ЕС?

Близо 47 милиона избиратели във Франция са призвани да гласуват днес за нов президент. Те трябва да направят избор между проевропейския кандидат, центриста Еманюел Макрон и кандидатката на крайната десница Марин льо Пен.

На първия тур Макрон, лидер на движението "Напред!", получи 24,1 процента от гласовете, а Марин льо Пен, лидерка на Национален фронт, получи 21,3 процента.

Гласуването е в 66 546 избирателни секции. Те отварят врати в 8 ч. местно време (9 ч. българско) и затварят в 19 ч. местно време (20 ч. българско). В някои големи градове изборните секции остават отворени до 20 ч. местно време.

Вчера се гласува във френските отвъдморски територии. Гласуваха и френските сътрудници в дипломатическите мисии на Франция в Северна и Южна Америка.

За първи път във Франция избори за президент се произвеждат в режим на извънредно положение. То бе въведено след атентатите на 13 ноември 2015 г., отнели живота на 130 души, за които отговорност пое Ислямска държава.

Над 50 000 полицаи, жандармеристи и военни ще гарантират сигурността в деня на вота, от тях 12 000 ще са в Париж и околностите.

Френският закон забранява публикуването на резултати преди края на изборния ден, освен данните за избирателната активност, за да не бъде оказвано влияние върху гласоподавателите.

Новият президент трябва да встъпи в длъжност до 14 май - датата, на която изтича мандатът на сегашния президент Франсоа Оланд.

Предишните президенти на Петата френска република от 1958 г. насам са:
Франсоа Оланд (2012 - 2017 г., социалист)
Никола Саркози (2007-2012 г., десница)
Жак Ширак (1995 - 2007 г., десница. Той изкара един 7-годишен мандат и след съкращаването на президентските мандати изкара и един 5-годишен мандат.)
Франсоа Митеран (1981-1995 г., социалист. Той изкара два 7-годишни президентски мандата)
Валери Жискар д'Естен (1974 - 1981 г. десноцентрист. Той изкара един 7-годишен президентски мандат).
Жорж Помпиду (1969 - 1974 г., десница. Той почина две години преди края на 7-годишния си мандат).
Шарл де Гол (1959 - 1969 г., десница. Той бе избран от електорална колегия за първи 7-годишен президентски мандат и после преизбран на преки избори през 1965 г. Подаде оставка след майската криза през 1968 г. и след като изгуби референдум през 1969 г.)

Президентът във Франция има право да разпуска парламента, той назначава премиера, председателства заседанията на правителството, назначава държавни служители.

За новия президент ще е важно кой ще спечели парламентарните избори във Франция на 11 и 18 юни. Президент, който си е осигури парламентарно мнозинство, може да прокара програмата си. Ако друга партия спечели изборите, президентът ще съжителства с премиер и правителство, излъчено от нея.

Като държавен глава президентът на Франция е главнокомандващ и при извънредни ситуации има широки правомощия. Той има решаващ глас за външната политика и отбраната, дори и ако друга партия, различна от неговата, е излъчила правителство.
 

/БТА/