Избори в Австрия – ще бъдат ли повторение на тези в Германия?

Австрия ще гласува на парламентарни избори точно три седмици след Германия. Двете германоговорящи съседни страни непрестанно се следят една друга, тъй като всяка от тях е управлявана от "голяма коалиция" и има гласовита крайнодясна опозиция.

Докато Германия се мъчи да превъзмогне изхода от парламентарните избори, Австрия също се готви за такива на 15 октомври, които е възможно да произведат доста сходен резултат - поне на пръв поглед.

Ако социологическите проучвания се окажат верни, австрийците може да последват своите съседи германците и да изберат завой надясно за сметка на социалдемократите. Въздействието от подобни резултати обаче ще бъде доста по-различно. Следва анализ на ДПА под формата на въпроси и отговори за изборите в Австрия.

Ще спечелят ли и в Австрия консерваторите центристи?

Това е доста възможно. От средата на май консервативната Австрийска народна партия (АНП) и нейният ръководител Себастиан Курц неизменно водят в социологическите проучвания. Именно затова 31-годишният министър на външните работи е сочен за фаворит за канцлерския пост.

За разлика от дългогодишния германски канцлер Ангела Меркел, която спечели преизбирането си въпреки сериозния отлив на подкрепа, в Австрия представителят на нейното политическо семейство и консерватор Курц е в ролята на претендент. Неговият стремеж е да сложи край на десетилетието на социалдемократическо управление.

Каква роля играе въпросът за миграцията в изборната надпревара в Австрия?

Този въпрос ще реши изборите според ново проучване на института за изследване на общественото мнение ОГМ. 31 процента от запитаните определят миграцията, предоставянето на убежище и имиграцията като най-важните теми.

Предизборната програма на Курц е със силно ударение върху ограничаването на имиграцията и "нарастващата ислямизация". Той е виден критик на становището на Меркел по тези въпроси, което е по-малко рестриктивно в сравнение с това на Австрия като цяло.

"В Германия много хора не са доволни от политиката на правителството по отношение на бежанците", каза тази седмица Курц, коментирайки загубите на Меркел и сериозното засилване в позициите на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ).

Ще получи ли импулс и крайната десница в Австрия?

Социолозите предричат, че националистическата Австрийска партия на свободата (АПС) ще спечели около 25 процента от гласовете, тоест с 4,5 процента повече от 2013 г. В неделя германската АзГ постигна 12,6 процента, увеличение от близо 8 процента. АПС приветства изборните резултати в Германия, които възвестиха загуби за лево-и десноцентристите, приемайки това за знак, че е задухал нов вятър, който може да се окаже попътен за нея.

"Много от австрийците също желаят това", каза партийният секретар на АПС Херберт Кикъл. Основната цел на партията му е да сложи край на коалицията между Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) на канцлера Кристиан Керн и АНП на Курц.

АзГ влезе за пръв път в парламента. Какво ще стане в Австрия?

АПС е парламентарно представена от десетилетия. Има обаче възможност тя да състави коалиционно управление с Курц. Ръководителят на консерваторите даде ясно да се разбере, че не вижда бъдеще в по-нататъшното сътрудничество със социалдемократите и не изключи варианта да работи с АПС.

Доколко сходни са АзГ и АПС?

И двете партии разчитат на ксенофобски настроения. За разлика от АзГ ръководството на АПС през последните години смекчи своя тон с оглед на стремежите си за влизане в управлението. Докато АзГ е изцяло опозиционно движение, АПС е част от регионални правителства в две от деветте федерални провинции на Австрия, без да предизвиква скандали.

Какво означава всичко това за канцлера социалдемократ Керн?

Подобно на председателя на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Мартин Шулц Керн среща трудности да окаже въздействие върху хода на предизборната надпревара. Кампанията му е съсредоточена върху създаването на работни места и сектора на високотехнологичната индустрия, като до голяма степен отстъпва темата за миграцията на своите конкуренти от десницата. Според последните социологически проучвания засега АСДП има 25 процента и се съревновава за второто място с АПС.

Макар и Керн да не се стреми към съставяне на правителство с АПС, той не изключва такъв развой и смята, че трябва да се води диалог под някаква форма с популистите, а не да бъдат бойкотирани. Според негови думи от тази седмица германските социалдемократи са направили грешка, като са отказали всякакви разговори с крайната десница. "Резултатът е, че (АзГ) съумя да влезе в германския парламент с 13 процента", заяви той. 

/БТА/