Европа сменя граници за ЧНГ

Белгия и Холандия, както и Хърватия и Словения посрещат Новата година с променени граници.

Брюксел и Хага си разменят днес два полуострова по течението на река Маас, а а Словения обяви, че започва да прилага решението на арбитражния съд в Хага, според което получава международен излаз на море чрез воден коридор, минаващ през хърватска територия.

На 1 януари Белгия ще отстъпи 16 хектара пустееща земя на Холандия и ще получи 3 ха холандска в замяна, както и воден шлюз, свързващ канала Албер с река Маас. Земята, в близост до холандския град Маастрихт, се е образувала от наносите на реката, след като коритото на Маас е било променено през 60-те години, за да се улесни корабоплаването.

С времето части от белгийската територия се оказали анклави в Холандия и обратното, затруднявайки достъпа на полицията и на спасителните служби до тях. Замяната става възможна след 3-годишни преговори.

За разлика от мирната размяна между Белгия и Холандия, Хърватия и Словения са на път да започнат годината с международен скандал. Загреб предупреди Любляна да не прилага решението на международния Арбитражен съд в Хага, което влезе в сила на 29 декември. Главната част от спора е за 7,3 кв. мили в Пиранския залив, в северната част на Адриатическо море.

Преначертаването на границата ще даде на Словения за първи път директен излаз до международни води в Адриатика, чрез дълъг 10 морски мили канал през хърватски води. Хърватия пък трябва да получи връх Света Гера и други земи, както и собствеността върху сто имота по словенското крайбрежие.

През лятото арбитражният съд в Хага отсъди по териториалния спор, но Хърватия не признава решението, като твърди, че то не е взето безпристрастно. Отмятането на Загреб дойде, след като стана ясно, че член на Хагския съд е споделил конфиденциална информация по делото с властите в Любляна.

"Всяко действие ще бъде неприемливо, при което мерки, които биха довели до заплаха със сила или прилагане на сила, биха представлявали тежки нарушения на международното право съгласно Хартата на ООН ", заяви хърватското външно министерство след като Словения обяви, че започва прилагането на решението на арбитражния съд. Решението е задължително и за двете страни.

Териториалният спор между двете европейски и натовски съседки датира от 1991 г, след разпадането на Югославия. Продължение на години Словения блокираше влизането на Хърватия в ЕС, като се отказа от ветото чак през 2009 г, след като Загреб, под влиянието на ЕС, склони спорът да се гледа от арбитражния съд. Хърватия стана европейска членка през 2013 г.

От излизането на решението на съда на 29 юни премиерите на Словения и Хърватия Миро Церар и Андрей Пленкович са се срещали 9 пъти, за да решат проблема, но безуспешно.

В началото на седмицата Церар заяви, че Словения започва да прилага решението на съда, тъй като то е правно обвързващо. В отговор премиерът Пленкович заяви, че "Хърватия ще брани, което е нейно".