"Свръхтуризъм" мъчи Холандия. Как да се защитят хората?

Два туристически автобуса се движат по тесния, виещ се път, който минава край жълто сабо с човешки ръст. Автобус след автобус се редят да оставят нетърпеливите си пътници, образувайки огромни колони към дигите, докъдето ти стига погледът.

В село Киндердайк, край Ротердам, има 19 вятърни мелници. Характерен пейзаж за холандското изобразително изкуство, това е една от най-сниманите дестинации в Холандия, разказва Би Би Си.

Излизайки в мъглата и дъжда, изпълнени с очаквания туристите отварят алените си чадъри, а екскурзоводът им размахва червен знак, обяснявайки значението на това уникално място, влязло в защитения списък на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Мелниците, които са шедьовър в управлението на водите, някога са подпомагали отводняването на терените, предотвратявайки наводнения през 1740 година.

Това обаче не е музей. Мелниците са изпълнени с живот.

На някои обитатели на мелниците вече им е писнало. Те създадоха картички, с които приканват туристите да помислят за последиците от обиколките си.

Поход през лалетата

Имам много, много лош опит с туристите, казва Йохан Велтуизен, 56-годишен програмист на роботи. Той винаги е живял в Киндердайк и управлява местната група за защита на нормалните условия на живот, която настоява пред кмета за по-добро управление на масовия туризъм.

Цели семейства тичат през градината ми. Седим си и пием чай на слънце, поглеждаме и виждаме цяло семейство китайци да тъпче цветята ми, казва Велтуизен.

В началото бяха само туристи от САЩ и Великобритания, сега са от Китай и Япония. Те са толкова много милиони и всички искат да дойдат и да се снимат с вятърна мелница, допълва той.

Свръхтуризмът и какво да правим с него

Автобуси блокират пътищата, коли завземат определените за инвалиди паркоместа, а туристи без опит в колоезденето са приканени да яхнат велосипеда, за да се потопят изцяло в холандската атмосфера.

Видео, публикувано от екипа на Йохан, показва някои от проблемите, които създава свръхтуризмът в някога спокойното холандско село, което сега страда заради това, което е. Преди десетилетие мястото бе почти непознато отвъд дигите.

Градският съвет се опита да сведе до минимум нарушаването на спокойствието, като забрани автобусите и кемперите в центъра на Киндердайк, изгради нови паркинги в покрайнините на селото и засили проверките на автомобилите, което доведе до почти двойно повече глоби между 2017 и 2018 година.

Правя чаши за кафе и подложки за чаши като хоби, казва господин Вeлтуизен.

Туристите обаче идват, снимат се и не купуват нищо, хранят се на круизните кораби, оплаква се той.

Въпреки недоволството си той не е съгласен с неотдавнашната инициатива на местни мелничари да раздават картички на туристите с послание, намекващо, че те са част от проблема. Картичките имат следното послание: "Живеем тук от векове. Всяка година ни посещават 600 000 туристи, а ние сме 60. Съотношения 10 000 към 1 #свръхтуризъм".

Макар целта да е картичките да бъдат изпратени на приятели, за да бъдат отказани други посетители, по-вероятно е да бъдат запазени като сувенир.

Местният мелничар и активен ползвател на Instagram Петер Пол Клапвайк отбелязва: Това е обект от световното културно наследство, не е Дисниленд. И трябва с него да се отнасят като с такова".

Все пак годишната поддръжка на една мелница струва 100 000 евро (115 000 британски лири или 130 000 долара), така че туристическите приходи от фондацията Kinderdijk, която управлява обекта, е жизненоважен източник на средства.

"Ние сме част от наследството", казва господин Клапвайк. "Не мразим туристите, но фондацията ни третира като кокошка, която снася златно яйце."

"Просто ни трябват правила"

Входни билети на цена 8 евро за възрастни и стотици круизни кораби, спрели наблизо, осигуряват на фондацията всяка година около 4 милиона евро.

Повечето пари се реинвестират в поддръжката на селото, но местните жители се оплакват, че нямат достъп до консултациите на съвета и не виждат ползите от посрещането на вълната от туристи.

Те започнаха многобройни съдебни дела, за да се опитат да защитят собствеността си и да не допуснат разширяване на туристическия обект.
"Не можеш да го спреш. Просто се нуждаем от правила. Туристите обикновено идваха само през лятото и спираха посещенията през октомври, а сега е целогодишно“, оплаква се Йохан Велтуизен.

Решението според мелничаря Петер Пол Клапвайк е да се създаде връзка с посетителите, да ги накараш по-добре да разберат начина на живот на местните.

Сега, щом види турист да насочва дългия си обектив към фамилната му къща, той го кани вътре на чай. 

/БТА/