Спасяването на климата: Първата драма е бъдещето на АЕЦ

Снимка: Reuters  

3 / 9

Преди началото на срещата обаче страните се разделиха по това дали ядрената енергетика да бъде спомената като чиста енергия, която ще се развива и в бъдеще или не. Няколко държави, водени от Германия, Австрия, Люксембург и Ирландия настояват атомната енергия да не фигурира сред чистите източници на енергия, чието развитие ще се финансира. Други - основно от Централна Европа, но и Франция настояват възможността за работа на АЕЦ да бъде оставена.

Чешкият премиер Андрей Бабиш, чиято страна вече веднъж блокира решението на ЕС да стане въглеродно неутрален континент до 2050 г заяви в Брюксел, че е готов пак да го направи. “Атомната енергия е чиста енергия и не виждам, защо хората имат проблем с нея”, заяви Бабиш. Той съобщи, че тази сутрин Австрия, която е в противниковия лагер, е получавала 25% от енергията си от чешки АЕЦ и други 30% от словашки. В момента АЕЦ имат 15 от държавите членки. Някои от тях като Германия и Белгия обявилиха, че ще затворят своите и ще се откажат от атомната енергетика.

Френският президент Еманюел Макрон също се обяви за оставане на атомната енергетика в енергийния микс на държавите членки, както и на запазването на тяхната самостоятелност да решават дали да развиват АЕЦ или да ги затварят.

Унгарският премиер Виктор Орбан, чиято страна през юни блокира, заедно с Чехия, Полша и Естония въглеродната неутралност на ЕС, съобщи, че ще свали ветото си, ако ЕС се ангажира със “сериозни финансови гаранции”, така че бедните да не плащат цената на прехода към изоставянето на енергията от изкопаеми горива.

Еврокомисията обяви в сряда план да сведе до нула въглеродните емисии като се откаже от въглищата и газта, премине изцяло на чиста енергия и развие икономическия си модел около екологични производства и технологии. За да подпомогне позеленяването на страните, които са най-силно зависими от въглищата и са енергийно неефективни Еврокомисията предлага фонд, от който да се финансират зелените мерки. Литовският президент Гитанас Науседа коментира преди началото на срещата на върха, че въглеродния преход ще струва на страната му между 30 и 40% от БВП до 2050 г и че страната не би могла да се справи с това. Според него финансирането през европейски фонд ще позволи помощта да се предоставя прозрачно и да се запази конкурентноспособността на икономиките в Източна Европа, които ще трябва да направят най-големи инвестиции, за да намалят емисиите и да реформират икономиките си.

Преди началото на срещата 61 активисти на екологичната организация “Грийнпийс” се изкачиха с помоща на стара пожарна по сградата на Европейския съвет в Брюксел и окачиха огромни пана със снимки от пожари и надписи “Климатична спешност” и “Ако се запали домът ви, колко време ще ви трябва да извикате пожарната”. Отстрани сградата на Съвета изглеждаше като обхваната от пламъци. Няколко часа преди събирането на лидерите те бяха свалени от полицията от сградата.