След Brexit: Златно ли е бъдещето на Великобритания...

Без никакъв риск може да се прогнозира, че Евросъюзът и Обединеното кралство ги очаква "гореща есен". И няма как да е иначе, след като и двете страни теглиха свои "червени линии", които не смятат да прекрачват в преговорите за бъдещите им отношение след Брекзита. А и защото времето е малко: преходният период изтича в края на декември. Тогава ще стане ясно колко радикална всъщност е раздялата.

Дали британците и северноирландците наистина ще отплават към едно златно бъдеще, освободени от всички "окови", както обещава премиерът Джонсън? Или пък ще останат близки партньори в областта на сигурността и на икономиката, както желаят почти всички представители на ЕС? Едното изключва другото, ако двете страни наистина държат на своите „червени линии".

Ще имат ли британците свободен достъп до европейския пазар

Разковничето е скрито във въпроса дали и как британското правителство смята в бъдеще да се съобразява със стандартите на ЕС в областта на екологията, трудовото и социалното право, данъците и т.н. ЕС поставя едно ключово условие, за да разреши свободния достъп до вътрешния си пазар: британците не бива да се ползват с несправедливи конкурентни предимства. За Джонсън обаче това изискване е съвършено неприемливо - дори само по символически причини. Според неговите възгледи, всеки стандарт и всяка директива на Брюксел слагат нови „окови" на току-що „освободеното" кралство и практически отнемат на британците онази гъвкавост, която им е необходима, за да си извоюват ново място в международната конкуренция. Вярно, че Джонсън първоначално няма да посегне на социалните и трудови стандарти, за да не дразни онези свои избиратели, които успя да отнеме от лейбъристите. Другояче стоят обаче нещата в областта на екологическата и данъчната политика, както и по отношение на държавните помощи.

ЕС има основание да се тревожи, че Великобритания ще се опитва да подбива конкуренцията от Европа, дори ако край Темза не възникне изведнъж някакъв нов Сингапур. Но как ли Евросъюзът ще се справи с този проблем? Може би ЕС няма да държи толкова стриктно на своите стандарти, а ще се понесе по течението на свободната „надпревара между системите"? И може дори да извлече някакви поуки от британския експеримент. В този ред на мисли ЕС може би няма защо да въвежда мита върху британските стоки, нещо повече - такива мита ще бъдат вредни. А ако продължим същото това разсъждение - мита не бива да има и по отношение на САЩ и Китай. А ЕС, на свой ред, би могъл само да спечели от сътрудничество с Обединеното кралство в областта на сигурността.  Засега обаче вътре в ЕС надмощие взимат онези сили, които смятат спазването на европейските стандарти за закрила на европейската икономика, а не за протекционизъм.

Правилата ще се определят от Брюксел

В политическо отношение още по-важно е нещо друго: ЕС трябва да постави категоричното условие, че достъп до вътрешния пазар ще има единствено по правилата, определени от Брюксел. Защото трябва да е ясно, че има разлика дали си член на ЕС или не си.

Тъкмо по тази причина Европарламентът дори настоява на британците да не се дава пълен достъп до вътрешния пазар, независимо от това дали спазват европейските стандарти. Досега Брекзитът не намира подражатели сред държавите-членки, но ЕС не бива да разчита на това. Тъкмо тази опасност не разбират онези, които все още настояват за налагане на разни дребнави „наказания" срещу Обединеното кралство. Защото за ЕС е въпрос на самосъхранение Брекзитът да не намира нови последователи, тоест - да не се превръща в модел на успеха.

Затова пък преговорите с Лондон непременно трябва да се увенчаят с пълен успех. Защото на тази карта е заложено много. ЕС има голям плюс в търговията с Великобритания и дори само по тази причина няма интерес от налагане на мита, с каквито заплашва Джонсън. Но и британците нямат интерес от мита, защото половината от стоките им за износ се насочват тъкмо към ЕС. Преговорите между Лондон и Брюксел едва ли могат да вземат като образец Споразумението на свободна търговия между ЕС и Канада. Не само, защото Ламаншът е много по-тесен от Атлантическия океан, а най-вече поради разликата в изходните позиции: в тези преговори става дума не за отстраняване на препятствия пред търговията, а за въвеждане на такива.

Без компромиси от двете страни нищо няма да се получи. Съществува обаче една голяма опасност. Както се случваше толкова пъти по време на преговорите за Брекзита - и Лондон, и Брюксел могат да решат да действат на принципа: "който пръв мигне - губи." ЕС смята, че в икономическо отношение все още държи по-силните карти. Джонсън пък не без основание залага на друго. Според него, поне отделни държави-членки много държат да запазят добри връзки с Великобритания в областта на икономиката и на сигурността, поради което единството на ЕС бавно, но сигурно ще започне да се пропуква. Мишел Барние, който води преговорите с Лондон, добре осъзнава тази опасност: неговото предупреждение, че след трудните преговори около напускането на Обединеното кралство, сега всъщност предстоят същинските трудности, е насочено и навътре към Общността.

Двойно предизвикателство

Тъй че в момента ЕС е изправен пред двойно предизвикателство: да изгради истински добри нови взаимоотношения с Обединеното кралство и в същото време да запази вътрешното си единство. Защото в крайна сметка това може да се окаже много по-важно за бъдещето на ЕС от митата, стандартите и от целия Брекзит. Дрязги вътре в ЕС и сега има предостатъчно.