Първо "нацисти", сега "терористи": Последната отчаяна кампания на Путин

Руските ракетни удари по Киев и други градове в Украйна през последните два дни отвориха още една достойна за съжаление глава в руската агресия срещу страната. Въпреки това не бива да гледаме на това като на нов шокиращ момент в руското нахлуване.

Всеки допълнителен смъртен случай носи нова лична трагедия и мъка. Но в много отношения унищожаването на живота на цивилни граждани и на инфраструктурата не е нещо ново. С него милиони украинци смело живеят от месеци. Тези удари - и тези, които може би ще последват - са още от същото: напълно в съответствие с отмъстителността и безразличието към страданията на цивилното население, с които украинците се запознаха през осемте години на руско нападение.

Въпреки това е полезно да се замислим за по-широките последици от последните атаки. Самият Владимир Путин определи ударите като акт на възмездие за "терористичния" акт, който повреди моста в Керч. Като оставим настрана нелепостта на това фалшиво възмущение от страна на човек, чиито войници тероризират Украйна през по-голямата част от тази година, е важно, че Путин е посегнал към буквата "Т".

Отчасти това е вътрешно послание: да подчертае пред своята "партия на войната", че е един от тях, че не си е губил времето да започне акт на отмъщение за това предполагаемо "терористично" изстъпление. Ако това изглежда - в съчетание с назначаването на нов военен командир, Сергей Суровикин - като ескалация, то това е точно червеното месо, от което хардлайнерите се нуждаят и искат точно сега. След решението за мобилизация Путин дава знак, че не обръща внимание на отслабващата ангажираност към войната сред населението като цяло. И че се вслушва по-внимателно в онези, които критикуват слабото представяне на армията и които призовават за по-твърд, (дори) по-безмилостен настъпателен подход.

Но това е нещо повече от това. Това е и сплашващо послание към руските граждани, които се противопоставят на ненужната му война - или дори към онези, които просто не са толкова убедени в нейния смисъл или справедливост. И съдържа специално предупреждение към населението на някои от "етническите" региони на Русия. Дагестан например е един от няколкото региона, в които се наблюдава народно недоволство от непропорционалното превръщане на местните млади мъже в пушечно месо. Но ще има и спомени за бруталното отношение на администрацията на Путин към онези, които тя безразборно наричаше "терористи" в Чечения.

Може би ще видим как етикетът "терорист" се появява като част от нова путинистка реторична стратегия, за да замени етикета "нацист", който той нелепо лепна на украинската администрация в "оправданието" си за инвазията през 2022 г. (Обърнете внимание също така, че тероризмът се свързва в съзнанието на много хора с недържавни субекти, а недържавата е начинът, по който Путин, в своите псевдоисторически бълнувания, приканва света да вижда Украйна).

Разбира се, има и много други неща, които Кремъл не казва за причините за последните удари. Дори преди инцидента с Керченския мост няколко седмици бяха изключително катастрофални за руските въоръжени сили в Украйна. Многократните им неуспехи в постигането на целите на терен вече бяха принудили Путин да отстъпи към скромно предефиниране на фокуса на атаката си.

След това, след като видя, че твърденията му, че войната е необходима за защита на сигурността на Русия, са признати в целия свят за лъжа, той беше принуден да се опита да предефинира самата Русия чрез фалшиви референдуми и "анексиране" на няколко региона в Украйна. А след това армията му, чрез загубата на огромни територии, окупирани от февруари тази година, превърна това, което и без това беше безобразие срещу международното право, в обект на глобална подигравка.

Но за онези страни, като Обединеното кралство, които подкрепят усилията на Украйна да защити бъдещето си, това не е момент, в който да бъдат шокирани или учудени. Путин и неговите съучастници в порочните му усилия да унищожи Украйна са достигнали до безпрецедентно досега състояние на слабост и безпомощност. Не е изненадващо, че руският президент се опитва да сплаши и навреди на Украйна по различни начини.

Докато приятелите на Украйна в международната общност продължават да се срещат във формати като срещата на Европейската политическа общност миналата седмица, срещата на Г-7 тази седмица и след това, те също трябва да се запитат как могат да направят нещата по различен начин. Те трябва да се запитат как могат да помогнат на отбраната на Украйна по нови и допълнителни начини, особено в областта на въздушната и противоракетната отбрана.

Ракетите на Путин очевидно не са променили нищо в решимостта на украинците да защитават страната си. Те не бива да променят нищо и в нашата собствена решимост да направим всичко възможно, за да гарантираме, че славният проект на Путин ще завърши с провал.

Саймън Смит е председател на управителния комитет на Форума за Украйна към Чатъм Хаус. Преди това е бил британски посланик в Украйна и директор за Русия, Южен Кавказ и Централна Азия в Министерството на външните работи.