Ще причини ли реформата на Макрон политическата му смърт?

Опитът на президента Еманюел Макрон тази седмица да успокои гнева на французите от предложената пенсионна реформа в телевизионно интервю му донесе само обвинения в лъжи и арогантност към синдикатите. Макрон изглежда не си дава сметка, че дойде на власт не заради одобрението на хората, а защото те не искаха националистическия лидер Марин Льо Пен като президент. Пенсионната реформа се крепи на крехкия аргумент, че след години ще се получи годишен дефицит от порядъка на 13 млрд. евро в системата, което не се приема от французите, беше лошо замислена и лошо представена пред обществото. Това коментира Стефан Манов, секретар на Aсоциация Френско-Български форум, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Французите не разбират защо трябва да работят две години повече за само толкова малък дефицит - на фона на икономиката, бюджетът и излетите между 200 млрд. и 400 млрд. евро за справяне с Covid и инфлацията. Това е реформата, която е най-много отхвърляна от всички, провеждани през последните тридесет години - всички синдикати са срещу тази реформа от самото начало. Около 70% от френските граждани отхвърлят реформата, а сред работещите отхвърлянето е 90%."

През 2022 г. нямаше реален дебат по предложените промени, тъй като вниманието бе съсредоточено върху войната в Украйна. Липсата на подкрепа (и абсолютно мнозинство в парламента) принуди Макрон миналата седмица "да използва конституционен таран, при който правителството може да прокара закон, без да бъде гласуван в долната камара на парламента, предзвиквайки вот на доверие", обясни Манов. Правителството оцеля при вота, но само с девет гласа.

Макрон няма мнозинство в парламента и няма реална възможност да провежда свои реформи в който и да е сектор без подкрепата на някоя от двете опозиции - крайната левица или крайната десница. Той дойде на власт през 2017 г. с обещания да прави и леви, и десни политики, но изглежда сега достигна лимита на този модел на едновременни, но понякога несъвместими политически линии, коментира Манов.

"Мандатът на Макрон ще бъде блокиран, ако пенсионната реформата не успее - това е символна реформа; не че има силен импакт върху икономиката, а по-скоро усещането за това дали нещо може да бъде променено в оставащите четири години от мандата му. Някои анализатори не се колебаят да говорят за политическа смърт и маргинализирането на Макрон на теми извън Франция."

Макрон може и да предизвика предсрочни избори, но това е по-вероятно само да отслаби подкрепата му от 28% в настоящата ситуация, каза Манов. Макрон не събра смелост да постави самата реформа на вот в парламента и това го лишава от легитимност, като обяснява и скептицизма на французите към нещо, прокарано с конституционни хватки, добави той.

Според критици дупката в пенсионната реформа може да се запълни по други начини, които едновременно ще облекчат други наболели проблеми във френското общество. Това може да стане чрез допълнителни данъци върху свръхпечалбите, изравняване на заплатите на жените с тази на мъжете (и така вдигайки постъпленията в системата), или прекъсване на практиката по-възрастни служители да бъдат изтласквани към пенсия след навършване на 55 години, по-рано от необходимото, обясни Манов.

Във Франция вече имаше няколко кръга на пенсионни реформи - пенсионната възраст се повиши от 60 на 62 години, а нужният стаж за пенсия прогресивно се вдигаше от 40 на 43 години. Но новото увеличение с две години до 64-годишна възраст не се възприема като належащо, особено на фона на други по-дълбоки структурни проблеми в икономиката, която се опитва да поеме по пътя към реиндустриализация, каза Манов.

"През последните 20 - 30 години бяха загубени три милиона индустриални работни места заради закриването на предприятия, изнасянето на производства в Китай. В случая се плащат сметките за 30 години еволюция в характеристиките на френската икономика".

Протестите и стачките нямат съществен икономически ефект, но тъй като шествията обхващат и големи и малки градове, символичният отзвук е много по-голям. В обществото има усещането, че това е "чисто счетоводна реформа, без да се гледат детайлите на тежкия живот и труд на редица хора", каза Манов.

"Основното обвинение, отправяно към Макрон, е, че той е арогантен, че не познава френския живот, не знае какво се случва в периферна Франция - Франция на "жълтите жилетки", която гласува за Марин Льо Пен."

Повече за елементите на предложената реформа и политическите проблеми пред президента Макрон може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria