ЕС опитва да наложи контрол на поведението, България засега е свободна

Речта на Урсула фон дер Лайен е предизборна и е нещо като агитация за щастие. Не се споменават проблемите на Европейския съюз, които остават същите и все още не са преодолени. За сметка на това в сравнение с предишни години доста добре се поставя темата за геополитическата обстановка. Това каза Красен Станчев, икономист, основател на Института за пазарна икономика, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"[Поставя се] обещанието за поддръжка на Украйна, на украинските бежанци; включването на нови страни в Европейския съюз, включително Украйна, Молдова, Балканите. Беше направена много смислена забележка по повод Грузия. Така че, това е добрият тон. Но иначе основното нещо е - почти никакво споменаване на проблемите на Европейския съюз".

"2012 година януари месец около 30 известни икономисти от Европа и горе-долу толкова европейски института казахме какви са проблемите на ЕС и че те ще трябва да бъдат решени с новия мандат, който настъпваше 2013 година със съответния бюджетен период", каза още Станчев.

Единият проблем, който е очертан, е бил свързан с дълговете, обясни икономистът. "Когато имате много високи правителствени дългове, вие имате много силен фискален натиск върху паричната система. Това не беше решено", каза Станчев.

"И другото нещо, за което предупреждавахме и продължава да се осъществява по този начин, е политики, които централизират управлението на икономиката за сметка на индивидуалната инициатива и свободата на вземане на решение".

Това е доста странен феномен, който се забелязва и в България. Има опит за контрол на търговията на дребно, опити за контрол на поведението, отбеляза гостът. "България засега е доста добре по индекса "Държавата-бавачка" и е една от свободните страни в Европейския съюз. Но тогава, когато започнете да контролирате (това, което ЕС сега се опитва да направи) онова, което хората ядат, пият, пушат и т.н., то тогава вие имате контрол на поведението, което изисква съответната структура, която трябва да осъществява този контрол".

"И на трето място имате, както в ЕС, така и в България, пълна вяра, че правителството е преди, по време и след производството на каквото и да е, включително хора. Тоест, тази вяра в етатизма ще поражда допълнителни проблеми и тези допълнителни проблеми дори не са споменати. И затова, защото не са споменати и общият им знаменател е агитация за щастие", допълни икономистът.

Гостът коментира и промяната на реториката на Европейския съюз. Според него това ще доведе до контрареакция и е възможно по-консервативни и по-евроскептични партии да получат по-голяма подкрепа на следващите избори.

"Следващата седмица ще се появи инициатива за европейски конфедеративен съюз или организация, на онези, които са за конфедерация на ЕС, а не толкова за федериране и централизиране. Което означава, че Европейския съюз ще започне да прилича повече на САЩ, ако тези искания намерят [реално отражение в политиката на съюза]".

Тоест, ще имаме нормална данъчна конкуренция между различните страни, ще имаме относително по-голям диапазон на свобода на взимане на решения в отделните страни и т.н. и вероятно известно ограничаване на т.нар. регулаторен социализъм на ЕС, тоест квази-данъците - такива политически идеи и управление на идеи от типа на зелени сделки няма да бъдат толкова централизирани, обясни събеседникът.

По темата изкуствен интелект и високи технологии и дали може ЕС да навакса напредъка на САЩ и Китай гостът каза, че това е възможно, но добави, че "проблемът на изкуствения интелект навсякъде по света е естествената глупост".

 "Тогава, когато имате замяна на прекалено много функции, това не означава, че вие премахвате отговорността за вземане на решение. Защото знанието е информация, която ви позволява да вземате решения и тя може да бъде субективна. Тогава, когато се надявате прекалено много на изкуствения интелект, вие принизявате собствените си интелектуални възможности и започате да правите всякакви недомислени неща".

Някои неща, които се случват в ЕС, не винаги могат да бъдат предвидени. Така например има регулация от 2007 година на т.нар. биодизел и това имаше положителен ефект, когато се оказа проблем доставката на енергийни ресурси от Русия. Но второто нещо, което е по-интересно, е, че във всички тези инициативи, когато имате централно управление, винаги се намира някой, който първи се сеща, че трябва да инвестира в нещо, каза Станчев. "И така през 2007 година във връзка с тези директива възникна една от най-големите компании в Европейския съюз, която произвежда съставки за биодизел. Тя е и най-голямата компания в България в момента - става дума за "Астра Биоплант". Тя вече е по-голяма от "Лукойл Нефтохим".

"Има такива ефекти, които не са предвидени. Много е важно те да бъдат описани, първо и второ, да се създаде възможност за съревнование, независимо от това какво се казва. Тоест, политиката като подтикване към правене на определени неща не трябва да се превръща в централно планиране, което е основният проблем на ЕС".

Осъществима ли е на практика Зелената сделка и какво ни каза в речта си Урсула фон дер Лайен по темата? Защо основните политически групи в парламента губят влияние и сила? Така ли е това? Какви трябва да са изводите ни от факта, че Европа стартира антидъмпингово разследване срещу китайските производители на електромобили на фона на факта, че антидъмпинговите разследвания траят някъде около 6 години? Какво се случва с "мощния германски локомотив"?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria