Липсата на фискална дисциплина у нас води до ръчно управление на икономиката

Обвързването на трите пакета помощи за Украйна, Израел и Тайван показва много дълбоко разбиране на проблема на войната на Путин срещу Украйна и то е, че от тази война следват други войни. Едната от тях е в Израел, другата е възмогването на самочувствието на Китай спрямо Тайван, а третата ще бъде възмогването на самочувствието на Ким Чен-Ун спрямо Япония. За България рискът е липсата на фискална дисциплина, тъй като това води до ръчно управление на икономиката. Това заяви Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

При победа на Тръмп на изборите няма да има фундаментална промяна във външната политика на САЩ. Има постоянни организации и хора, които са свързани с външната политика на САЩ и са активни участници във формирането на политическата мода. Освен миналогодишната, те успяха да прокарат и последната помощ за Украйна, Израел и Тайван от 95 млрд. долара. Тази помощ е свързана с размяна на взаимни услуги във всеки един парламент, посочи Станчев.

Помощта за Украйна в размер на 60 млрд. долара беше обвързана с едно решение по повод мигрантските потоци от юг на север в САЩ, но двете неща нямат нищо общо. Виждането, че това е голяма тежест за американската икономика, е донякъде смешно на фона на 21 трлн. икономика и на около 3 трлн. правителствени разходи, смята икономистът.

"Реалната тежест върху икономиките – както на ЕС, така и на САЩ от руската война в Украйна, е абсолютно поносима от фискална гледна точка.", каза още той.

Станчев смята, че когато излязат данни за бюджета за тази година, ще се окаже, че правилото от 2,2% от БВП за отбрана в страните в НАТО, е надминато. За някои страни – вкл. България това ще бъде повече.

Във връзка с фермерските протести Станчев очакваше да се стигне до тях по-рано, защото концепцията беше, че финансирането на земеделската политика в новите страни членки, става за сметка на намаляването на субсидиите за старите страни членки. Това беше един от мотивите във Франция да гласуват против Конституцията на ЕС и да има негативно отношение към приемането на нови големи страни членки независимо дали става за дума за Украйна или Турция.

"В края на миналата година бяха приети два регламента – единият е Механизмът за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM), според който до 2034 г. трябва да изчезнат всички субсидии в ЕС, които са свързани с производство на въглероден диоксид. През ноември започна обсъждането за това какво да се прави със селскостопанския сектор – това в ЕС го разбраха много бързо, а в България все още не са го разбрали."

От приемането на Зелената сделка досега всяко едно карго за Европа и от нея е два пъти по-скъпо, от която и да е точка на света, към която и да е друга точка. Всичко това дава отпечатък върху селскостопанските субсидии. Всяка година от тази до 2034 г. премахването на субсидиите се увеличава двойно. Също така в ЕС се увеличават държавните помощи, съответно има опашка за получаване на държавни помощи и селскостопанският сектор иска да се нареди там първи. И тъй като ще дойдат и други, се получава напрежение, коментира Станчев.

Регламентът за спиране на изсичането на гори е глоба за тези, които ги изсичат. Там обаче, не са засегнати европейските гори, което създава проблем на международно равнище – ще произведе не просто скандали, но и ще предизвика дела в рамките на световната търговска организация. С малка икономика за въглеродния отпечатък, каквато е ЕС, се опитват да направят глобална политика, което няма как да стане, заяви икономистът.

В първоначалния замисъл на Зелената сделка едно от странните неща беше използването на природния газ като преходно гориво, което в крайна сметка финансира войната в Украйна. Другият проблем в контекста на фермерските протести е, че когато дълги години има обещания за компенсации, то субсидиите се превръщат в нещо като наркотик, който предизвиква истерия, когато бъде взет, посочи Станчев.

По думите му всички процеси ще приключат тогава, когато се разрази нова криза от рода на тази през 2008 г.

Според Станчев основният риск за България е, че непрекъснатите избори засилват обещанията за компенсации и съответно не може да се въведе фискална дисциплина. Това води до ръчно управление на икономиката – т.е. дава се на едни, а се притискат други. Ротацията води до смяната на концепцията за върховенство на закона.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria