Марио Драги подготвя "перестройка" на евроикономиката

Марио Драги - голям мозък и “върховен технократ”, както го определя Politico, през по-голямата част от изминалата година беше покрит в сърцето на ЕС - Брюксел по нареждане на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Той е имал задачата да документ.

На пръв поглед така нареченият доклад за конкурентоспособността, който трябва да бъде публикуван в понеделник, е обширно проучване за проблемите на икономиката и как европейският единен пазар трябва да се адаптира, за да се справи с по-сложния геополитически пейзаж, помрачаван от войни за субсидии, мита и санкции.

Докладът обаче е много повече от поредното бюрократично упражнение. Може би нещо по-близко до голямо преструктуриране в духа на Перестройката от съветската епоха или Новия курс на Америка след Втората световна война.

От една страна, има относителна секретност, с която Драги – италианецът, който прословуто спаси еврото от ръба на бездната като президент на Европейската централна банка през 2012 г., като заяви, че е готов да направи "каквото е необходимо“ – подходи към задачата.

Учудващо беше също, че само един откъс от доклада, отнасящ се до отбраната, е изтекъл до днес - както POLITICO показа.

Сътрудничейки само с шепа политици и главни икономисти от различни дирекции, като някакъв базиран в Брюксел проект Манхатън, малкият секретариат на Драги в Комисията не направи много усилия да се консултира с по-широки групи на гражданското общество. Много такива групи се притесняват от липсата на прозрачност и възможност за обратна връзка - и до какво може да доведе това за техните сектори.

Освен това има външна природа на силите, най-вече извън контрола на бюрократите, които допринасят за настоящата голяма стагнация на Европа, пише “Фокус”.

Да, имаше предишни опити за преосмисляне на ключови икономически и индустриални структури, които са в основата на ЕС – най-скоро с плана на Юнкер за инвестиции от 2019 г. и собствените усилия на Драги през 2012 г. за преструктуриране на разбитата икономика на Европа след кризата с държавния дълг.

Но никой от тези подходи не трябваше да се бори с бремето на намаляващата глобализация, нарастващия протекционизъм, енергийния преход и нарастващото отхвърляне на старите норми на свободния пазар. Всичко това, докато финансовите пазари са готови да обмислят нов многополюсен ред.

Европа е поставена пред преструктуриране и вече не е съсредоточена само върху фината настройка на начина, по който се изпълнява нейната основна икономическа визия. Днес блокът е изправен пред реалност, за която никога не е бил подготвен – такава, в която енергията вече не е евтина, сигурността вече не може да бъде гарантирана и където съществуващите условия на икономически ангажимент се разпадат до такава степен, че единственият начин да се предпазим от китайската конкуренция е , може би, за да станем повече като Китай и по този начин по-интервенционистки.

Добавете към това как икономическата структура на Европа неволно се трансформира през последното половин десетилетие. Първо със загубата на Обединеното кралство и неговата финансова мощ в ЕС поради Брекзит, след това под напрежението на разходите на пандемията от Covid-19 и накрая с удара от деиндустриализацията на Германия поради последиците от войната в Украйна, която откъсна икономическия локомотив на Европа от достъпа до изобилието от руски газ. На хоризонта също стои въпросът как огромният селскостопански товар на Украйна ще бъде безпроблемно интегриран в системата.

Като се има предвид всичко това, преструктурирането в исторически пропорции може да е в реда на нещата – толкова значимо, според някои, колкото тези в доклада на Давиньон от 1970 г., който помогна на Европейската икономическа общност да се отдалечи от първоначалната й зависимост от стомана и въглища.

Този път, за да се запази конкурентоспособността, най-енергоемките индустрии в Европа ще трябва или да бъдат напълно затворени, или преместени в райони, обслужвани от сравнително по-евтини енергийни източници. Анализаторите посочват севера, който се възползва от хидроенергията, или юга, където слънчевата енергия е изобилна - или дори Франция, за да се възползва от запасите от ядрена енергия на страната. Никой не може да бъде сигурен къде ще се окаже Германия.

В навечерието на публикуването знаехме малко за идеите на Драги или дори дали плановете изискват нов договор на ЕС. Но това, което е сигурно, е, че за да придвижи нещата, държавникът ще трябва да успокои две конкуриращи се групи за влияние в Брюксел: по-меркантилистката, която вижда логика в съживяването на икономическия национализъм; и тези, които все още са ангажирани с интегрираните либерални основи зад raison d’etre на проекта на ЕС.

Като върховен технократ, вероятно в крайна сметка Драги ще се стреми да балансира плюсовете и минусите на двата свята, като същевременно защитава своя избор с данни. И все пак, като се има предвид спешността на предизвикателството и вземането на решения отгоре надолу, неизбежно е той да разстрои някои повече от други.

В крайна сметка нито едно голямо преструктуриране не е успяло да угоди на всички, пише още Politico.