"Без будилник": Бягство от цифрите с плетки и шевове

Между счетоводството, финансовите отчети и модата на пръв поглед няма нищо общо. Но днес в "Без будилник" ще ви запознаем с 23-годишната дизайнерка Йоана Паланкова, която е намерила начин как да разгърне артистичното в себе си, като запази педантичността и упорството, което влага и в сметките.

Общо взето Йоана се занимава с цифри и отчети и в работата й няма нищо артистично, както сама отбелязва. Нейните бижута, шалове и чанти обаче са нейният отдушник и шанс да покаже, че има богато въображение да твори красиви неща само с двете си ръце.

Разказва, че предвид привидно скучната й работа, е имала остра нужда да прави нещо странично и различно. Всичко започнало преди около две години. Като всяко момиче имала визия как да изглежда и как да комбинира някой аксесоар с друг. Точно такива обаче нямало или по-скоро - не намерила.

"Не съм много по ходенето по магазините. Нямам нерви. И така разбрах, че ми е по-лесно сама да си направя това, което ми е в главата", разказва Йоана пред Dnes.bg.

И така се оказва, че има идеите, но не знае как да ги реализира. Започва да търси, рови и да се учи сама, като основен помощник й е интернет.

Първото нещо, с което се захваща, са кабошони - малки стъклени бижута, които обаче се оказват не толкова трудни за изработка и не толкова вълнуващи. После преминава през мъниста и бижута с прежда. Съветват я да направи нещо по-голямо и така се започва с шаловете, които плете без куки, само на китките си. Тези плетени яки предизвикват и голям интерес - както заради студеното време, така и заради интересната визия.

След студените дни обаче идват и топли, а шаловете влизат в гардеробите. И е време за друго предизвикателство - Йоана трябва да се научи да прави нещо ново.

"Реших да шия летни шалове, но не можех да шия. Трябваше да се науча как да ползвам шевна машина. Да правя дрехи ми се стори сложно и започнах с моите любими раници", разкрива Йоана и добавя, че преди да се научи да шие добре, е подарявала на близки първите си творения. И така майка й набързо се сдобила с пет чанти.

"Най-голямото удовлетворение идва, когато резултатът накрая е добър. В началото какво щастие беше, когато направих за първи път прав шев! Чувството е незаменимо, когато успееш да направиш нещо, точно както е в главата ти. Да направиш нещо с двете си ръце и то да е красиво и функционално", споделя дизайнерката.

Плетенето, шиенето и малките детайли са най-добрият начин за Йоана да избяга от скуката, както и от проблемите. Тя споделя, че когато е започнала, не й е вървяло много. Новата й страст обаче й помогнала да си възвърне самочувствието и да се разсее от негативните мисли. И то до такава степен, че се случвало близките й да ревнуват от хобито й. "Бързах след работа или лекции да си купя плат, ципове, у нас заприлича на ателие", споделя тя.

Въпреки че очите й стават като "палачинки", а китките - сини от плетене, удоволствието за нея е по-голямо. "Психически ти се изпразва главата от всякакви дребни негативни неща", добавя Йоана.

Може би защото е свикнала да работи с цифри, Йоана не скрива, че не вярва толкова в своя талант, колкото в своята педантичност и упоритост.

"За неща, които можеш да правиш с ръцете си, не вярвам че е въпрос на талант, а на упоритост и желание. Всичко е практика. Всеки може да се научи да използва шевна машина, всеки може да се научи да плете", убедена е тя.

И макар да е веща по финансовите въпроси, не си представя в близко бъдеще изработката на аксесоари да се превърне в основен бизнес. Пък и в крайна сметка, когато хобито се превърне в работа, спира да бъде бягство от реалността.