Пламен и Дженабел - банална, но и вдъхновяваща история за любов

Казват, че за истинската любов няма граници. Независимо дали сме готови за нея или не, тя ни намира. И въпреки че сме я чакали толкова много, понякога не можем да я познаем. Тя изпепелява сърцето, оставя ни без дъх, без сили и здрав разум… Написани са хиляди истории за това невероятно чувство, но малцина вярват в това, че са истински.  

Тяхната история е толкова банална и същевременно чиста и вдъхновяваща - мен, вас, онези, които нямат сила да се борят за чувствата си. Тяхната връзка е почти невъзможна, но благодарение на любовта, е факт. Те са Пламен и Дженабел – българин и филипинка, които напук на всички пречки не се отказват един от друг. Те са семейство Тодорови, които за първи път посрещат заедно Коледно–Новогодишните празници. 

Началото

10, 9, 8, 7… 3, 2, 1… Преди да чуе „Честита Нова година!“ и види зрелищната заря в родния си град Казанлък, Пламен сигурно си е казал, че ако не е била смелостта му - да отиде до Филипините и поиска ръката на своята любима, нямаше да я държи в прегръдките си. 

Разочарован от поредната връзка, българинът „среща“ Дженабел през май 2017 г. Тогава той е на 32, а тя на 24. В началото просто си пишат във Фейсбук през свободното време, без никакви очаквания, но постепенно нещата прерастват в много повече.

„Всъщност ни запозна една нейна братовчедка - Хелена Тараьо, която познавах от една игра. Като всяко ново начало всичко беше трудно – тя не беше често на линия, отговаряше през няколко дена, но с времето интересът и чувствата се засилваха.  Когато тя пишеше, гледах да съм максимално бърз с отговорите, дори имахме видео разговори. Така след 3-4 месеца вече си казвахме „обичам те” и с интерес си разказвахме как е минал денят“, спомня си Пламен. 

„Поддържането на връзка онлайн, от дистанция, е трудно, особено от към доверието. Ние трябваше да преминем през доста предизвикателства, трудности и спорове понякога, но той не спря да ме обича. Той винаги намираше начин да ми обърне внимание – независимо колко е зает на работа. Намери начин да поддържа отношенията ни, въпреки че бе на хиляди километри от мен“, разказва Джен, която в един момент осъзнава, че намеренията на българина са сериозни. 

„Ще бъдеш ли моя жена?“

Един ден, когато за пореден път си говорят по месинджъра, младото момиче чува неговото предложение за брак.

 „Първо си помисли, че се шегувам, но беше леко шокирана и после като осъзна какво я питам, изкрещя от радост и каза „ДА“. Естествено, когато вече отидох при нея във Филипините, й направих истинско предложение - на живо, както си му е редът. Тогава пак реагира по същия начин, понеже не очакваше“, разказва Пламен, който не взима решението много лесно. Трябва му близо година общуване с филипинката, за да направи тази сериозна крачка и поеме последствията от нея. 

Още от историята на българина и филипинката четете в Tialoto.bg