Силата на волята: Маратонецът Тери Фокс

Още от малки сме учени, че не трябва да се предаваме по пътя към мечтите си. Да, със сигурност животът няма да ни поднесе всичко на тепсия, но волята ни не бива да бъде сломена дори и от най-трудните обстоятелства. През годините сме ставали свидетели на хиляди истории, които ни вдъхновяват и ни карат да повярваме в себе си и да започнем да се борим за това, което искаме.

 

Именно такова вдъхновение носи и животът на Тери Фокс. Момчето, което не се предава пред нищо и доказва, че волята може да победи дори най-коварната болест. Атлетът прави всичко възможно, за да привлече вниманието на света, но не към себе си, а към борбата с рака. Той иска да накара всички да помислят за другите, които страдат от тази неизличима досега болест и да научат, че има много по-важни неща от славата.

 

Тери Стенли Фокс е роден на 28 юли 1958 година в Унипег, провинция Манитоба в Канада. Населението е над 600 хиляди жители, но в средата на лятото преди 62 години на бял свят се появява момче, което ще блесне пред всички. Фокс има двама братя – Фред и Дарел, както и една сестра – Джудит. Още като дете той проявява качества, които ще му помогнат по пътя към успеха в по-късен етап от живота. 

 

Майката на Тери, Бети, си спомня, че като малък той е подреждал неуморно дървени кубчета. Ако те се срутят, той ще опита отново и отново, докато не ги закрепи на едно място. По този начин Фокс развива и своето търпение. Като дете е обичал да играе игри, които продължавали дълго време. Момчето нямало нужда от голяма компания, защото много малко деца са проявявали неговото постоянство в игрите. 

 

Семейството се мести на два пъти, преди да се установи в Порт Кокитлам през 1968 година. Родителите на Фокс са били изцяло отдадени на децата си, а майка му се е грижила изключително добре за всички. Именно от нея Тери наследява упоритостта си да завърши всяка задача, с която се заема. Баща му си спомня, че е бил толкова нахъсан за победа, че не спирал да върши нещо докато не спечели.

 

 

На 12 ноември 1976 година Тери се прибирал в семейния дом, когато се разсейва от строеж на крайпътен мост. Минутата невнимание причинява катастрофа, като автомобилът на Фокс се забива в пикап. Докато колата е напълно потрошена, момчето се измъква само с възпалено дясно коляно. През декември обаче той отново чувства болка, която решава да игнорира до края на баскетболния сезон в университета. 

 

До март 1977 година болката се усилва толкова много, че Тери е принуден да отиде в болница, където му е поставена диагнозата "остеосарком" – форма на рак, която често започва близо до коленете. Според Фокс, автомобилната катастрофа е отслабила коляното му и го е направила уязвим за болестта, въпреки че лекарите твърдят, че двете неща нямат нищо общо. 

 

Кракът на Тери трябва да бъде ампутиран и ще се наложи химиотерапия. Напредъкът на медицината през 80-те години на миналия век е бил достигнал дотам, че е осигурявал на Фокс само 50% шанс за оцеляване. Добрата новина за него била, че само преди две години този процент е бил 15. Именно това го е впечатлило и по-късно ще го подтикне да набира средства за подпомагане на изследванията за борба с рака. 

 

С помощта на изкуствен крак Фокс успява да проходи три седмици след ампутацията. След това той дори играе голф с баща си. Лекарите били впечатлени от положителните резултати, които Тери показвал. Той преминава през химиотерапия, която трае 16 месеца и споделя, че времето в болницата е било изключително трудно, тъй като е наблюдавал как други пациенти с рак страдат и умират от болестта.