Отново проучват Букелон - ловната крепост на императори и султани

След едногодишно прекъсване, през 2021 г. продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон, край с. Маточина. Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула, съобщиха от НИМ.

Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV – V в.

В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината й достига до 2,15 м. На този етап на проучванията, най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр.

В една от контролните траншеи е разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица. Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не може да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака.

Продължили са и проучванията около кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.

Изследователският екип е с научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел „История на България през средните векове (VII-XVII в.)“ в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей – Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).

Финансирането е по проект на Националния исторически музей и е осигурено от Министерството на културата и община Свиленград.