Германия, Франция – на кого да заложи Русия в Европа?

Макар и с незначително мнозинство (едва 56 на сто от гласовете), германските социалдемократи одобриха курса на партийното ръководство към преговори за подновяване на "голямата коалиция" с блока Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), което навярно ще им даде все пак възможност да участват в кабинета. Той трябва да бъде формиран до Великден, който ще се празнува от западните християни на 1 април, пише Олег Никифоров, "Независимая газета".

Перспективата естествено крие още много подводни камъни. На първо място трябва всички членове на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) да одобрят заключителния коалиционен документ, който се очаква да бъде подписан в резултат на започващите преговори за съставяне на федерално правителство. На предсрочен (или извънреден, както предпочитат да го наричат мнозина коментатори) конгрес ръководството на ГСДП обеща да подобри преговорните позиции на партията, при все че лидерите на ХДС/ХСС приемаха за окончателен коалиционния проектодоговор от 28 страници, уреждащ всички спорни въпроси.

Социалдемократите виждат проблеми в здравеопазването, трудовия пазар и някои аспекти от миграционната политика. Ако съдим по реакцията на Меркел след конгреса им, изглежда тя за разлика от лидера на ХСС Хорст Зеехофер е готова да склони на известни промени в приетия вече коалиционен документ.

Русия безспорно се пита как да гради политиката си с оглед бъдещия германски кабинет. На първо място се очаква промените в самото правителство, засягащи външнополитическата дейност, да бъдат минимални. Самият лидер на ГСДП Мартин Шулц обясни в ред интервюта, че не би желал да влезе в новия кабинет и смята да се занимава с партийна дейност. Министър на външните работи вероятно ще стане добре познатият на Москва Зигмар Габриел.

Ще има ли Русия съществено място в спектъра от интереси на новото германско правителство? Въпросът не е лесен. В коалиционния проектодоговор Русия е спомената само веднъж (както впрочем и САЩ) сред предизвикателствата, с които се сблъсква Европа и най-вече Германия. Както посочва берлинският в. "Тагесшпигел", "Русия играе важна роля в световната политика (включително като икономическа сила). Но ситуацията в Украйна обременява днес политическите и икономическите отношения с Кремъл".

Вестникът прави извод, че развитието на събитията в Украйна (и около Украйна) ще определи и бъдещите отношения на Русия с Европа и Германия. Това вероятно поставя на преден план задачата да се поддържа дългосрочно примирие в Югоизточна Украйна. Точно този въпрос обсъдиха преди Нова година в телефонен разговор Владимир Путин и Ангела Меркел.

Но проблемът с изпълнението на Минските споразумения, които и според Меркел, и според президента на ФРГ Франк-Валтер Щайнмайер очевидно са заслуга на германската политика, все още не е намерил позитивно решение. Както Кремъл, така и Берлин се надяват да повлияят върху позициите на Украйна, Донбас и Луганск с цел да постигнат поне минимален резултат в уреждането на конфликта. Доколко е възможно това в сегашните условия, особено с оглед влиянието на американските интереси върху украинската позиция по въпроса, остава неясно.

Както личи, пълното (а може би дори частичното) изпълнение на Минските споразумения постоянно ще се отлага и това ще се отразява зле върху отношенията между двете страни. Най-вероятно даже ключовите моменти в икономическите отношения, най-вече строежът на "Северен поток-2" (към който Берлин проявява нескрит интерес), няма да отслабят сегашното отчуждение, породено от проблеми с украинското уреждане.

Но да не забравяме, че тъкмо в ГСДП Москва има доста влиятелни привърженици и отношенията й с тях произтичат още от политиката на сближаване, вградена от изтъкнатия водач на европейската социалдемокрация Вили Брандт в концепцията му за източната политика ("промяна чрез сближаване"). Именно тя днес е единствена алтернатива на водената от САЩ и проатлантическите привърженици на студената война в Стария свят политика за "промяна чрез натиск".

В тази връзка може да очакваме фокусът на руската политика в Европа все повече да се измества към Франция. Както посочва в статия за германската медийна организация "Дойче веле" Щефан Зайдендорф, зам.-директор на Германско-френския институт в Лудвигсбург, новият френски президент Еманюел Макрон "отново разиграва традиционната роля на френската дипломация, която се включва в събитията из цял свят, приемайки за предпоставка, че всички те засягат интересите на Париж и той трябва да участва в тях".

Същевременно Москва естествено помни, че именно Макрон покани Путин за първата си среща, след като бе избран на президентския пост. Заслужава внимание и друго: дори скептично (да не кажем критично) настроената към Путин британска Би Би Си не можа да подмине факта, че "на подиума във Версайския дворец Трианон не се усещаше напрежение като онова от 2 май 2017 г., когато Владимир Путин прие в Сочи германския канцлер Ангела Меркел. Тогава мимиката на първите лица издаваше без никакво съмнение, че разговорът е бил напрегнат и всъщност безрезултатен".

Ясно е, че френският президент не се стреми към еднолично лидерство в Европа, но ще играе значителна роля във френско-германския тандем. Точно тук е в момента шансът за Москва да гради изгодни за себе си отношения с Европа.
 

/БТА/