Външната политика на Тръмп? Загадка!

Националната сигурност и външната политика не бяха в центъра на обръщението на президента Тръмп "За състоянието на съюза". Това, което каза той, беше по-малко забележително от това, което не каза.

Оповестената наскоро от министъра на отбраната Джим Матис Стратегия за национална отбрана предполага, че "сега главната грижа за националната сигурност на САЩ е стратегическото съперничество между държавите, а не тероризмът". По-нататък в нея като главни заплахи се посочват Китай и Русия. На следващо място в списъка са Северна Корея и Иран и чак след това се нарежда тероризмът, пише Макс Бут, в. "Вашингтон пост".

Както отбеляза Том Райт от института "Брукингс", обръщението "За състоянието на съюза" обърна приоритетите: Тръмп спомена като основни заплахи "търговските сделки, имигрантите, тероризма и Северна Корея". Съперническите велики сили едва бяха споменати. Това беше единственото споменаване на Русия и Китай от Тръмп: "По света ние се сблъскваме с проблемни режими, терористични групировки и съперници като Китай и Русия, които отправят предизвикателство към нашите интереси, нашата икономика и нашите ценности. В противопоставянето на тези опасности знаем, че слабостта е най-сигурният път към конфликта, а силовото превъзходство е най-сигурното средство за нашата отбрана."

След като отметна тази точка, Тръмп премина към призиви за повече разходи за отбрана и повече ядрени оръжия. Както при своя призив за повече разходи за инфраструктура, той не показа осъзнаване на това, че амбициозните му планове са подкопавани от данъчния законопроект на републиканците, който ще добави близо 1 трилион долара към нашия дълг.

Тръмп естествено се похвали с военния успех срещу "Ислямска държава" - "Горд съм да съобщя, че коалицията за разгромяване на ИДИЛ е освободила почти 100 процента от територията, завзета по-рано от тези убийци в Ирак и Сирия", без, разбира се, да спомене, че стратегията му за борба с "Ислямска държава" е до голяма степен същата като представената и прилаганата от президента Барак Обама. Ако Тръмп беше похвалил своя предшественик, това щеше да се приеме спокойно и от двете партии, но той просто не можа да си наложи да го направи.

Той не спомена и нещо, което беше казано наскоро от държавния секретар Рекс Тилърсън: войските на САЩ ще останат в Сирия, за да стабилизират районите, освободени от "Ислямска държава". Това, изглежда, би било в разрез с отвращението на Тръмп към държавното изграждане и продължителните военни мисии в чужбина, но дали този план се ползва с неговото одобрение, трябва да остане въпрос на догадки. Той също така не коментира засилващата се конфронтация между Турция, която е съюзник в НАТО, и кюрдските съюзници на Америка в Сирия, като не даде указание как се надява да разреши този сложен конфликт.

Нямаше какво толкова да каже и за ядрената сделка с Иран: дали ще се изтегли или не? Всичко, което каза, беше - "Искам Конгресът да се заеме с фундаменталните недостатъци на ужасната ядрена сделка с Иран", без да уточни какви промени би искал или как се надява да убеди другите страни по сделката, в това число Европейския съюз, Китай и Русия, да приемат неговата позиция.

А Северна Корея? Тръмп спомена, че нейният "безразсъден стремеж към ядрени ракети може много скоро да заплаши нашата родина", без да каже какво ще направи по въпроса. Не е добър знак, че правителството просто се отказа да назначи един от най-уважаваните специалисти по Корея във Вашингтон - Виктор Ча, за посланик в Южна Корея, както се твърди, заради това, че е против нанасянето на превантивен удар срещу Севера "за натриване на носа".

Но ако Тръмп сериозно мисли да нападне Северна Корея (много лоша идея поради причини, които Ча изложи във "Вашингтон пост"), той не намекна нищо за това в обръщението "За състоянието на съюза". Човек би си помислил, че ако правителството сериозно мисли да започне война, а всички признаци сочат в тази посока, президентът може да иска да представи пред обществеността аргументи защо са необходими военни действия.

Вместо това Тръмп остро разкритикува Северна Корея за политиката й в областта на човешките права. Той похвали родителите на американския студент Ото Уормбиър, умрял, след като беше затворен от Северна Корея, и севернокорейския беглец Джи Сеон Хо, загубил краката си, докато търсел храна. "Вашата голяма жертва вдъхновява всички нас", каза Тръмп на Джи, който размаха патериците си в знак на съпротива. Това беше трогателен момент, но е трудно да се разбере какво ни казва той за политиката на Тръмп. Дали президентът смята ужасното представяне на Северна Корея в областта на човешките права за причина за още санкции или за основание за военен удар? Той не каза.

Възмущението на Тръмп от нарушенията на човешките права, извършвани от Северна Корея, а също от Иран, Куба и Венецуела, не звучи убедително, имайки предвид, че той нямаше какво да каже за нарушенията на човешките права в страни, на чиито лидери откровено се възхищава. Страни като Филипините, Египет, Турция, Китай и Русия. Тръмп реагира бурно в Тwitter, след като Иран смаза демонстрациите срещу режима. Но остана безмълвен миналия уикенд, когато главорезите на Владимир Путин арестуваха руския опозиционен лидер Алексей Навални. Заради доста селективното отношение на Тръмп към човешките права е трудно той да бъде приеман сериозно.

Като цяло е трудно да се разбере накъде е тръгнал Тръмп във външната политика заради продължаващия конфликт между неговите изолационистки и протекционистични импулси и по-интернационалисткия светоглед на неговите висши съветници. Обръщението "За състоянието на съюза" не помогна да се разясни по какъв път ще върви правителството.
 

/БТА/