Събирачи на дългове дебнат! Всеки трети българин – борчлия!

1 милион и 940 хиляди длъжници, т.е. почти един на всеки трима българи, вече са предадени на събирачи на дългове, или т.нар. колектори, които събират просрочени кредити и неплатени сметки, показват последните данни на колекторските агенции за 2017 г.

От 2016 до 2017 г. броят на длъжниците, прехвърлени към тях почти се е удвоил – от 1 до 1,94 млн.

Експерти обясняват резкия скок с три причини - икономическото оживление, ръста на доходите и ръста на кредитирането у нас.

Увеличеното потребление, по-високата платежоспособност и по-лесното отпускане на парични и стокови кредити променят преценката на хората за бъдещата им платежоспособност и така много по-често в сравнение с преди две години те поемат дългове, които не могат да платят.

От бранша добавят и че т.нар. първични кредитори, каквито са банки, фирми за бързи кредити и търговски дружества, вече много по-рано търсят услугите на колекторски агенции.

В момента, просрочието, заради което един дълг се дава на събирачите, е 2-3 месеца, за разлика отпреди две години, когато това време бе 6 месеца и дори повече.

Средната сума, с която задлъжняват домакинствата обаче намалява - от 1104 лв. за 2016 г. до 728 лв. за 2017 г. Търсената сума обаче расте с всеки месец забавяне, тъй като върху нея продължават да се трупат лихви.

Намаляването на размера на неплатените дългове се случва за първи път от три години насам, сочи статистиката на колекторските агенции, цитирана от "24 часа".

Според експерти причината за това е, че обемът на продадени вземания от доставчици на вода, ток, парно расте. Дълговете, продадени от компаниите за различни услуги, вече са 22% от портфейла на колекторските фирми.

С 20% е скочил делът на вземанията на фирмите за бързи кредити, които са предали вземанията си на колекторите. Като правило средният размер на този тип задължения е по-нисък и това обяснява свиването на размера на вземанията.

Дълговете към банки, прехвърлени към колекторски агенции, които обикновено вдигат и размера на несъбраните вземания, е намалял с близо 10% през 2017 г.

Ако през 2016 г. банковите продукти са заемали 53% от портфейла на дълговите агенции, през 2017 г. този дял е спаднал до 44%.
Ако се съди по данните на агенциите българите вече по-редовно плащат дълга си към мобилните оператори. Сумите, които телекомуникационните компании са предали на събирачите на дългове през 2016 г., са били 17% от общия им размер, докато през 2017 г. този дял вече е малко под 6%.

Точно в обратната посока вървят просрочията и неплатените вноски към застрахователи - от 1% през 2016 г. до 6% през 2017 г.

Средностатистическият длъжник също се променя, отчитат компаниите. Той става все по-млад - вече под 30 годишен, несемеен, като правило добре образован и най-често работещ на трудов договор.